автор: apostola

Разстла луната русите коси
и пръсна златните конфети.
И аз поисках тя да ме спаси:
и тази вечер да ми свети.

И в тази жълта мека светлина
на свещ душата ми се моли.
Че тази нощ ще срещна аз жена
във сянката на две тополи.

Постелята е нощната трева.
Свещта-окото на луната.
В очите-огнените зарева.
Завивката са ни листата.

Сърцето ми за нея ще гори
във сянката на две тополи.
След сладката умора призори
сама за още ще се моли!