автор: danubiusfish

Седя си днес отпред на сянка
и ме унася сладка дрямка.
И както дремя сладко,сладко,
В следобедната мараня

Си мисля аз дали,накратко,
Идеята ще съхраня.

Дали да си направя партия,
Програма да си сътворя
Или да свикам старата си гвардия,
Редиците да проверя.

Че те,редиците,полека-лека,
Изчезват във небитието.
Човек минава по житейската пътека,
Отлита времето проклето.

А бяхме млади партизани
Борци за чистата идея,
но после ни смениха калпазани,
изцапаха я и сега –без нея!

И що ли им е!
Що ли да се мъчат
Народа прост да удовлетворят?
По-лесно им е да се пъчат,
«капитализъм» щели да строят.

Че ний си имахме капитализъм!
И даже бяхме на добро ниво!
Но дойде сталинският комунизъм
И клона срязахме от бащино дърво.

Но стига вече!Стига съм сънувал,
Не става, няма със кого!
Във Партията ренегат царува,
Ехидно гледа към народното тегло.

Говорят си за екология,
«тревожно» заседават в парламента,
но най-накрай излива демагогия
законодателната мента.

И тъй,човече,казано накратко,
Със думи прости,кратички дори,
За комунизъм борихме се,братко,
А робство “жерминалско” стигнахме,уви!