автор: vitoriovitalis

Неизпяти останаха моите стихове,
неизмислени, неразказани – мойте романи.
Като стадо препускащи бикове, като грачещи викове
всички мисли и думи разпиляха се в мойто съзнание.


Не написах, не почувствах във мене
всички мислени и кроени поеми
и потънаха в пясъка на жълтото време
всички те – недоказани теореми.

Все отлагах и затрупвах със лепкава кал
бистросиния извор на странни, уплашено тичащи мисли,
в сив свят за друга, красива съдба замечтал
не можах, не успях да опазя ръцете си чисти.

Виждах други да кретат по пътя, бленуван от мен,
с неумела и хилавосуха ръка да опитват, да правят,
виждах поети със мозък мъртвешки студен
или такива, що хленчат само и се лигавят.

Мътни сенки в мен жлъчногорчиво хоро заиграха,
виолетови облаци бойни развяха пера,
с писък оцъклен навред излетяха
всички в мен скрили се птици на кротостта.

Ще се боря със моите бикове,
искам искрено да е мойто съзнание,
че неизпяти са моите стихове
и неразказани – мойте романи.