автор: lordly

- Да идва зимата – току го изтърси Малкият Котур и ни остави всичките с увиснали ченета.
Темата беше небивалият за юли североизточен вятър, вълнението от 3 бала и цената на сафрида, кога по-дребният от близнаците, известни в махалата като Котараците, подхвърли горната реплика и събра погледите ни.
- Ми, тъй ми! Писна ми вече от жеги, влага, комари, летни вируси с дългосрочни последици, социално-психологически напрежения и нескончаеми душевни терзания.
Последва технологична пауза, в която ние, местните зевзеци смилахме казаното и както винаги пръв се окопити Митьо Семето:
- Чакай, чакай, Малък Котьо! Я, да я караме подред! Туй за жегите, комарите и влагата е тъй. Туй за вирусите и последиците си е само твой проблем, щото ядеш квот ти падне и рядко ползваш вилица. Ама за социалните и духовните работи, ще трябва да се аргументираш – завъртя дланта си нагоре Семето, накриви глава и примижа досущ като Парцалев.
- Добре бе Семе, слушай и съобразявай! Първо на първо, огледай кафенето и виж, колко чужд народ се е нагрочил. Пълнят масите, правят опашка на бара и от тях не можем си чу думата. Бирата не сварва да се изстуди, кафето ти го дават недоварено, а пък да не говорим, от кога не е сядало при нас Жасминчето, да й се отъркам у кълката. Все зад бара е и няма време за нас от тези пришълци, а-а-а – проточи глас Малкият Котур и показа на Митьо два пръста.
Второ на второ, откога едно каре не сме изиграли кат хората. Всички сте са озверили у джама, сакън да не отървете нещо и ги бъркате картите повече от малкият ми внук.
- Ти пък, да не би да не ги бъркаш – прекъсна го тук Семето
- Бъркам ги драги, но по същата причина, а ей го и най-твърдият ми аргумент: като са е разголило всичко женско, очите ми изскочиха, врата ми са развъртя, слабините ме болят, сън не ма хваща, а пък в душичката ми ония двамата ще се избият.
- Кои бе – ревнахме всички в купом.
- Как кои – мъжкият котур и семейното котенце. Оня рипа навън, а онуй го дърпа назад за опашката. Все ми иде, че тъй ако ще е, ще се скъса. Да иде зимата, че не са трай вече – като задърпа пазвата на тениската си, приключи Малък Котьо.
- Да иде – подкрепи го хорът на кварталните зевзеци, за пръв път постигнали консенсус в пренията си.