автор: ellyst

Нелепо живота си харчим
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товара на тайни дребнави
се влачи след нас като шлейф.
Лелеем съмнителна слава,
а влачим ума си на дрейф.

Крещим за любов с пълно гърло,
а щом я намерим- мълчим.
И подсъзнание мърляво
опитваме да заличим
под грим от фалшиви усмивки,
под маски от благи слова.
Във лъскави, скъпи обвивки
прикриваме тленни тела.

И все не му хващаме смисъла,
все „To be, or Not to be?”
Така, в глупостта си залисани
животът през нас си върви.