Усмивката ти, мила ме пленява
и весел е смехът – камбанен звън.
Мъжка страст във мен изпепелява,
в пропаст Егото, с кошмарен сън!
С очи галиш, с лицето грееш, Жена,
а аз лутам се, като слепец, без бленда,
че зидам помежду ни невидима стена
и пиша в душата си за теб, легенда !
Коприна нежна е кожата мека,
а буйните коси - пролетни води.
В съня ми, кръшна снага - лодка лека...
Ръце грешни, Роза чудна, избоди !
2012