автор: Liliya

На панделка завръзах ти луна,
която да те пази от ко(ш)мари,
ще ти я вържа, само че у нас,
дано у нас нощта да те завари.
Ще ти притопля песен на щурци,
и мирис от липа ще ти поръся,
ще й пришия влюбени конци
на тази нощ и няма да е къса.
Ще ти покажа чудното небе,
което в прозорчето ми свети,
ще те поканя с лодка да гребем
към моите измислени планети.
Ще се посмеем тихо на това,
че миговете просто си отлитат.
Ще ти предложа ти да си трева,
а аз, калинка, в теб да се заплитам.
Ще поиграем после на ръце
(ще те науча, лесно се играе),
от торта най-голямото парче
ще ти отрежа сладко да те смае.
И ще закича всичките врати
със свежа радост и усмивки росни.
Това ще сторя аз – а ти
ще ми дойдеш ли на гости?