автор: mariaNE

Отново съм в онази библиотека,
в която явно стават чудеса.
Сред тоновете книги и поети,
миналото някак оживя.

Вежинов издигна ме с бариера,
препускайки със белите коне,
се мъчеше във мене да намери,
изгубеното езерно момче.

Вапцаров ми разказа за живота,
а после ме заключи във завод.
Двубоят беше тежък, но в затвора,
превърнах се в човек, а не във роб.

А Смирненски пристигна с ескадрони,
Дяволът посрещна го с абсент.
Качиха се по стълбата нагоре,
препявайки си някакъв куплет.

Във ъгъла на бащината къща,
Дебелянов беше тъжен за това,
че отдавна май не беше се завръщал,
при старата си майка у дома.

Старателно подреждайки тютюна,
Димитър Димов палеше лула.
И чакаше с вълнение Ирина,
за срещата им точно в пет часа.

Във стаята лежеше полумъртва,
една жена с особени черти...
Но всъщност доктор Минков я превръща,
във дамата със рентгеновите очи.

Достигнах до любовната дилема,
и Яворов помолих за съвет.
Оказа се, че Мина е заета,
а Лора е в чужбина - на гурбет.

И сигурно ме питате да кажа,
кой е следващият който се яви...
Не Ботев, нито Вазов - а пазача,
Мария! Я се махай! Пак ли ти?...