автор: Dimi

Ти си тук и,
макар и наивно,
аз затварям,
смутена очи,
потреперва душата ми
видимо
не от страх,
а от много мечти.
Колко мога да сложа
в сърцето
и тежи ли във нас
любовта,
развълнува ли
тихия ритъм
и побира ли
буклите свян?
Научи ме,
но бавно,
да видя
как разцъфва
от пясъка цвят,
как обличат се в злак
студовете
и превръща се
зноят в нектар.
И когато и аз
го усетя
И немирното в мен
покори,
Непребродни ще бъдат
полетата
на съня ти,
огледал се в мен.
И тогава,
дочакали чудото,
Ще притворим
в молитва ръце,
ще попросим
душите си
влюбено
благослов
в нежността
да дадат.