автор: osi4kata

Скъпи ми Гарончо! Мило Дневниче,


Днес е денят преди Коледа и аз се приготвям за посещение в дома на баща ми и новата му жена. Правя баница с късмети и зелеви сърми. Също като мама. Пильо напуска кухнята още докато отворям буркана със зелеви листа! Миришело му... Мирише на ИМА, казвам аз.. Мирише на гнилоч, бе Пилеее.. – глезоти се той откъм коридора. Запътил се е да излиза и аз му казвам, че гостито е за към пет часа след обяд и ако иска да идва с мен да се върне преди четири. Ок – отвръщa Пилчо и хлопва вратата подире си.

Новата работа е суперска! По цял ден аз и още два кукумицина (лелки на средна възраст) провеждаме интервюта и наемаме подходящи специалисти за различните фирми, за които работим. Някои от интервюираните са поне с пет нива над нас. Да се чуди човек, защо такива хора остават без работа. Вчера например интервюирахме мъж, завършил английска филология, който кандидатстваше за длъжност Супервайзър на Супермаркет. Все супер суперлативи, изискващи супер-специалисти. Доплака ми се като си представих на какъв сбръч ще го подложат този човечец, ако случайно получи работата... Все пак съм работила в супермаркет и знам за що иде реч! Виждала съм на живо как повсеместната простотия може с общи усилия да смачка всяка проява на интелигентност. Двата кукумицина, които ме акомпанираха в провеждането на интервюто се опитваха през цялото време да сконфузят филолога с правокативни въпроси като например – защо е напуснал предишната си работа, може ли да работи в екип, може ли да взема адекватни решения в стресова ситуация и т.н. – бък-клишета, дето дразнят и те карат да се чувстваш пълен олигоф. Кандидатът се представи като на пресконференция – беше се подготвил клетият... Бил младши-учител в гимназия, но закрили бройката. Образователната реформа остави доста даскали на сухо.. Накрая му зададох последен въпрос – защо иска да получи точно тази работа. И той отговори, че иска да работи, затова.. След интервюто се обадих в офиса на супермаркета и им казах, че съм им намерила човек, обясних им какъв е що е, а онази отсреща ми вика – кандидатът е много образован и не е квалифициран. Бе, какви ги говорите, бе госпожо? Как така хем много образован, хем неквалифициран? Супервайзър в супермаркет да не би да предполага рокетсайънс-експириънс? На този човек му се работи, значи става. Ми, казва оная – пратете го да го видим. Може пък и да стане... Обадих му се и той се зарадва и ми благодари, чак ме досрамя...
Ще свикна най-вероятно. Ще се имунизирам и аз срещу срам и неудобство, също както двете кикимори, дето ме придружават на всяко интервю. Те са ми нещо като менторки.

Изпържвам лука и слагам ориза, после малко червен пипер и горещ зеленчуков бульон... След това добавям черен пипер и чубрица и оставям ориза да се понадуе леко. Сол – никаква! Зелето е солено достатъчно. Навивам сармите, завивам ги плътно като бебчета. Мама така ме учеше. Подреждам ги в голяма кръгла тава , като предварително ги надупчвам отдолу, заливам с вода, на една чаша ориз – пет чаши вода. Значи, аз трябва да долея 7.5 вода, сложих чаша и половина ориз. Малко повече мазнинка.., че зелето много носи на мазно и ги мятам в нагорещената фурна, после намалявам градусите – 200 градуса са достатъчни. Като се надуят сармите – ще ги поръся леко с червен пипер, може и малко мазнинка да им добавя.. Пильо се връща предсрочно - 12.30 е. От вратата започва да възклицава какъв интересен зеленчук било зелето..Особено като е вкиснало.. Как миришело на пръднало преди да го сготвиш, а докато се пече – на амброзия... Изпращам го да купи сирене за баницата. И три яйца. По ТВ-то върви празничен концерт от миналото десетилетие. Джън-дзън-дзън. Дзън-дзън-дзън... Последният ми коледен подарък от нашите беше таен дневник, с катинарче и ключе. Розов със сребърни сърца и едно коте на предната корица. Сещам се за Котю, който не ме е дърпал скоро към паничката си. Лакомията му намалява напоследък. Лежи като лехуса на единия фотьойл и го мързи да гледа даже. Остарява...
Пильо носи сиренето и яйцата и сяда до котарака. Купил си е 6 парчета суши с маринован корен от джинжър и някакъв сос и ме пита искам ли. Подсилвам се с едно парченце, лапвам го цяло, като предварително го наръсвам със соса. При вчерашната проверка на теглото - косата ми се изправи.. Качила съм още 300 грама. Гадна зима! Дебелееш от въздуха!

В неделя вечер аз и Пильо правихме любов за пръв път. Няма такова преживяване! Случи се спонтанно. В смисъл – без увертюри. Прибра се от някъде посред нощ. Чух го как си отключва вратата и станах, защото и без това не можех да заспя. Първи работен ден на новата работа ме чакаше, а и по принцип ми беше напрегнато. Как е, Пильо? – питах го- Баровецът ли се върна, та се прибираш тая вечер тук, а не при балерината? А той нищо не ми отговори. Просто ме грабна и ме заведе в неговата стая. Всичко се случи така бързо, че нямаше време за никакви гевезелъци. Само накрая разбрах, че любовта не е задоволяване на страсти и топлене на крака през зимата, а нещо повече. Една черупка, в която се бях затворила се пропука. И заспах моментално. Без да се преместя в моята стая. Като се има в предвид колко много държа на възглавницата си – това е направо поразително!
От тогава не сме се пипвали повече, правим се на приятно разсеяни и не говорим за това, което се случи. Даже снощи, докато лежах в леглото си мислех, че може и да съм сънувала. Един от многото ми мокри сънища...

2.30 е и зелевите сарми са готови. Пишем късметите, увиваме ги във фолио и ги приготвяме за баницата.. Здраве, любов, успех, къщата, лозето, воловете, парата... Имаш ли монета? – питам аз. Той си бърка по джобовете и изкарва една петдесетичка. Увивам я и нея във фолио и продължаваме да измисляме късмети – трябва да са дванадесет. Така знам. .. Късмет, околосветско пътешествие, нова кола, нивите... Пиши и бебе! – бъзика се Пильо. Нали са младоженци – може да им се падне. На дърт гъз, зелен бъз – злорадства аз. И двамата са над 50-те, няма такава възможност.. Ама за кудош – пишем и едно бебе!

Към 4.30 излизаме. Всичко е готово! Организацията е перфектна. Пильо дава газ на таратайката – Голф, хиляда деветстонин и н‘нам коя си година и след десет минути сме пред старата ми кооперация. Посрещат ни топло. Запознавам ги с Пильо и ми се струва, че го харесват. Баща ми не ме пита нищо за Иван, нито за разваления годеж. Предполагам, че по-късно ще ме пита. Жена му, както вече ти споменах е слънчева. Тиха и спокойна. Не говори много, но се усмихва и мога да се закълна, че не е служебно. Снимката на мама е още в хола. Виси и ни гледа. Приличаш на майка си – казва ми Мила, новата жена на баща ми и аз започвам да я харесвам още повече. Уловила е погледа ми. Баща ми отива да пуши в остъклението и ме вика с поглед. Аз го се измъквам подире му. Пильо разказва вицове на Мила и тя се смее от сърце.

В остъклението е хладно и вони на фас. Баща ми отваря табакерата и ми я поднася. Аз отказвам. Никога не съм пушила. Мразя да се опушвам. Парфюмите ми са скъпи и не бих си пръскала парите на вятъра. Много се радвам, че още не си пропушила – опитва се да ме похвали баща ми. Голяма краста е.. Отказване няма. Робинзон ми допада – мъжкар е! Какво стана с Иван? Казвам му в резюме какво се е случило. Баща ми изпуска струйка дим и клати глава.. Много ще си патиш с тоя твой характер. Малко мъже могат да го преживеят... Да, знам – отговарям аз късо. Нищо не мога да направя по въпроса. Такава съм си. Баща ми ме гледа продължително и после се засмива – На мен си се метнала! И аз знам, че този път е прав. Мама така казваше – два остри камъка, брашно не мелят...

Връщаме се в хола. Топло е и е уютно. Пильо разказва на Мила за дъщерите си. Не ги бил виждал, откакто Симона го изхвърли. За пръв път го чувам да ги споменава, но по нотките в гласа му разбирам, че не са му излизали от главата. Бъдни вечер е и всичко потискано излиза на повърхността...
Хвалят ми сармите и ушите ми пламват. Хич ме няма в приемане на похвали. Мила се е подготвила страхотно – боб-чорба, пълнени сушени чушки с ориз и сирене, печени орехи, погача, царска туршия, плодове, напитки, пуканки.. бе, всичко си е по реда, както трябва да бъде.Дори е украсила елхичка, още като дойдохме оставих подаръците под нея. След вечеря баща ми завърта баницата с късметите. После я разрязва. Мила слага първото парче в бяла чиния и го вдига върху шкафа, най-отгоре. За Богородица! – казва тя... Взимаме си и ние по едно парче баница Ровя из моето и си търся късметите. Първият е околосветско пътешествие, после - парата и накрая , моля ти се, бебето... Кусур ми и бебе! – смея се и надничам из късметите на Пильо. Нова кола и късмет са неговите. На баща ми – здраве и любов, а на Мила – къщата и лозето...

След полунощ си разменяме подаръците. Органайзер от баща ми и Мила (не електронен, разбира се), а от Пильо – сърце, половината бяло злато, другата – жълто., на златно синджирче. Аз подарих на всички парфюми.
Тръгваме си към 2 часа. Баща ми и Мила ни поканиха да останем, но ние тактично отказахме.

Сега е 3 часа след полунощ. Коледа. Благодаря на Пильо за подаръка си и го целувам по бузата. Той ми отвръща със същото и се пръска с парфюма, който му подарих, за да не миришел. Подаръкът ми бил лек намек, че смреди.. Хилим се безобразно. Пильо е чист като котарак. Котю се изтяга в неговия си фотьойл, скача на пода и ме води към паничката си. Тоя не спира да се храни – казва Пильо. Станал е четвъртит. Утре може да го метнем във фурната с лимонче в устата. Да си направим Котешка Коледа! Стига, бе – мърморя аз. Виж го какъв е готин. Само дето не говори...

Опъваме се партизанската на канапето пред телевизора и гледаме Сам в Къщи -3. Обичам те, Роби! – казвам аз преди да заспя.