автор: Silver Wolfess

Съавторство:
Lefty + Silver Wolfess


Когато си до мене, Мила,
тъй чуден и прекрасен е светът.
Слънцето блести в простора,
цветята греят, птиците кръжат!

Много съм далеко, Мили,
край мен във сиво е денят,
птици моето небе не са открили,
хората намръщени вървят.

Снощи, Мила, брах светулки.
Денят ти сив ще осветлят,
щом пуснеш ги на воля,
около теб, Любима, да летят!

От твоите светулки нежни
ще направя небосвод,
ще звъннат познати звуци прежни,
по зведите ти ще търся брод.

Брод е моята ръка, към Теб!
Възжелана и прекрасна песента е
на сърцето, даващо обет...
Любима, нежна и мечтана!

Ако брод за мен е твоята ръка,
аз тогава бродница ще стана,
със нея ще вървя до сутринта,
обич моя, във съня мечтана.

Пореден ден, в него Аз и Ти.
Тъгата ме обзема, сърцето ме боли.
Ах, как копнея ръцете твои хладни,
Любима, върху парещите ми страни.

Ласка съм опияняваща и хладна -
длан върху горещото чело,
твоя болка съм, кървяща рана
и скръб и радост съм в едно.

Слаб, подвил нозе, притихнал,
вглеждам се в зелените очи-
пари ме Душата-тъжна...
Мила, треска-горест ме мори.

Целувка върху челото ти ще сложа,
в росата утринна лечебни билки пих,
обич, Мили, в сърцето ти ще вложа,
не искам да си горестен и тих.

Тревожни мислите ми все се гонят,
спъват се, залитат, болезнен кръговрат.
Страданието, безжалостно връхлита,
множество, безкрайни дни...Преврат???

Сърцето от тревоги се взривява,
страданието твое мен връхлита,
как в тези дни любов да се възпява,
буря чувства разпилява без да пита.

Не искам да натъжавам теб, Любима,
с товара на житейската превратност,
но упование във себе си, аз жалък
не намирам, празен съм, без грам остатък...

Без теб да съм цялостна не мога,
нещо все ще бъде в недостатък,
ръка подавам в твоята тревога
заедно да продължим нататък.

Уповавам се на сладката надежда,
на чувствата, обсебили ме цял.
С обич кротка те поглеждам-
топъл, светъл идеал!