автор: shtura_maimunka

Момичетата бяха абсолютно различни, пълен контраст.
Едното беше с руса коса разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи.Роклята и беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица.Тя беше усмихната и погледа и шареше по лицата на близките и, с такива дяволити пламъчета, че родителите и сякаш щяха да литнат от щастие.

Другото момиче, Улуру беше различно.Висока, с дълга, черна коса, като смола.Нежно лице, с големи, черни и тъжни очи.Тънки и дълги крака, с красиви глезени.Сякаш изваяна от талантлив скулптор статуя.Все още гледаше с недоверие на този непознат свят и на хората около себе си.
Влязоха в салона, и родителите на Моли прегърнаха своето дете.Майка и не преставаше да бърбори.Говореше нещо и на Улу, но тя не разбираше нищо от това.Само усещаше, че тази жена е добра и добронамерена към нея.Четеше го в очите и.
Бяха я облекли с една розова рокля на Моли, която подчертаваше още повече красивите и форми.
Бяха разични, но еднакво красиви.
Така започна новият живот на Улуру.През деня момичетата бяха почти през цялото време заедо.Кити се грижеше за тях като една отговорна и любяща майка - орлица.Учеше ги на домакиснство, етикет и вкус към красивото.Неща, които трябваше да знае всяка съвременна дама.Имаха учители по музика, танци и граматика.
За Улу, беше трудно да приеме толкова информация, но се справяше чудесно.Всички бяха възхитени от промяната, която забелязваха в момичето.Започна да се храни добре, с приборите се справяше , не както в началото.Не седеше на земята, сядаше на стол и внимаваше да не изцапа красивите рокли с които я обличаше Кити.Научи и езика, на който си говореха и сега контактуваше по-лесно с тях.Погледът и ставаше все по - спокоен и това и даваше още по - голям чар.Научи се да танцува и походката и стана още по-грациозна.
Често в къщата идваха гости на семейството, все заможни и добре облечени дами и господа.За Моли беше удоволствие да представи екзотичната си приятелка.Улу обаче, се приетсняваше и погледа и се променяше при тези представяния.
Една вечер, при поредното представяне, Моли погледна господина на който я представяха и...замръзна.Краката и сякаш се подкосиха, едва я държаха изправена.Това беше човекът, който я беше отвлякъл от родната и Австралия.
Обърна се и хукна нагоре по стълбите.Моли и Кити веднага се качиха в нейната стая и я свариха изправена до прозореца, трепереща, като лист.Попитаха я, каква е причината за нейното държание и тя им разказа цялата си история.За живота си в пещерата, за своята любима Маанлиг .За силната привързаност към нея, и за мъката, която терзае малкото и сърце.Не знаеше дали старицата е жива, или е вече при нейната майка.
Кити пегърна момичетата и ги успокои с нежни, майчински думи и ласки.
Минаваха месеците, мина и година.Връзката между момичетата стана много силна.Обичаха се, като сестри.Растяха и ставаха все по-хубави.Истински жени.
Един ден Кити и Улу бяха излезли на пазар.Кити влезе в магазина за продукти, а Улу се беше загледала във съседната витрина.
Някой я бутна по рамото и тя се обърна с усмивка.Господи...беше същият човек, който я беше отвлякъл.Хвана я с железни пръсти за китката и я повлече към една черна кола.Натисна главата и, и я вкара със сила в купето.Улу плачеше, но никой не я чу.Колата тръгна и Улу загуби и най-малка надежда за спасение.
След недълго пътуване, колата спря.Отвори се вратата и похитителят отново с железни ръце я придърпа и тя слезе с неохота.Бяха пред една величествена сграда, наподобяваща замък.Влязоха вътре, беше влажно, мрачно и студено, като в затвор.Старинните мебели даваха още по-голяма злокобност на жилището.Замъкна я към едно стълбище водещо към мазе.Вкара я в една малка тъмна стая и заключи металната врата.
Сълзите не спираха да текат по лицето и.Толкова уплашена бешеУлу, че сякаш мозъка и отказваше да работи.Плака, плака и накрая заспа, завита с едно мръсно и захабено одеяло.Присъни и се Маанлиг .Видя милото лице на жената, ръцете и се протягаха за прегръдка, но все не я стигаше.А толкова и се искаше да се сгуши в нея, както когато беше малка.Толкова и липсваше...
Събуди я тракането на ключове.Отвори очи и видя, че се е съмнало.Вратата се отвори и влезе един нисък, възрастен човек.Лицето му беше набръчкано, но не отблъсквао както на похитителя.Напротив, погледът му беше мек.Постави една табла с чиния, пълна с ядене, парче хляб и кана с вода.
Улу се престраши и прошепна:
- Къде се намирам?Кои сте вие?
Възрастният човек я погледна и показа с ръка устата си.Иглежда беше ням, не можеше да говори.Обърна се и излезе, след като заключи вратата.Улу чу стъпките му по тихия коридор да се отдалечават.
След няколко часа,отново се чуха стъпки, тракане на ключове, и вратата отново се отвори.Улу погледна и изтръпна.На рамката стоеше високата фигура на същият мъж, който я отвлече за втори път.
Той се доближи до нея и я хвана за ръката.Доближи лицето си до нейното и я стисна силно за китката.
- Най – сетне...моя си!Никога няма да излезеш от моя дом, красавице дива!Ще си моя робиня и жена, и аз ще правя с теб каквото си пожелая.Стига съм обирал „огризките” на моите красиви приятели.
Беше доближил грозното си лице, цялото в белези, петна и бразди от едра шарка до нейното и се взираше с мътните си очи в нейните.Дъхът му беше ужасен, миришеше на гнило.Зъбите му бяха неравни, жълти и грозни.Улу се потърси - беше гнусен, миришещ и нагъл.Тя не можеше да направи нищо, освен да се дърпа и огъва безмислено.Ръцете му я стискаха здраво за тънките китки.
Притисна я с тялото си до стената, без да я пуска и със свободната си ръка я стисна силно зa лявата гръд.Улу вдигна ръце и заби нокти в лицето му.Мъжът не очакваше и изрева, като диво животно.
- Кучкаааааа...
Пусна я и се хвана за лицето, което кървеше силно.Обърна се и излезе бързо навън.Дори не затвори вратата.Улу, стоеше и не знаеше какво да предприеме.Чуваше още ехото и стоновете му.
След няколко минути се окопити, и една мисъл мина през съзнанието и.Пристъпи напред, отиде до отворената врата и подаде глава навън.Огледа се - нямаше никой по дългия коридор.И...тръгна.Крачеше тихо, не знаеше на къде да върви, но вървеше.След двадесетина крачки видя стълба, изкачи се по нея и видя, че излиза до една градинка, оградена с жив плет и храсталаци.Тихо се шмугна в тях и излезе на един черен път.Огледа се, да не я види някой и продължи. От двете му страни нямаше нищо, беше поле.Вървя, сигурно няколко часа.Не мислеше нищо, просто беше се оставила инстинктът да я води.Усещаше как краката и се уморяват и са наранени от дългото ходене.Чу, че по пътя идва карета и се дръпна в сянката на едно дърво.Разтрепери се.Дали не беше похитителят…Не, не беше.
Каретата намали и спря.Вратата се от отвори и от нея слезе млад господин, който тръгна към Улу.
- Добър ден, госпожице.Защо една млада дама е сама сред това голо поле?
Улу гледаше уплашено.Сърцето и щеше да изхвръкне, ръцете и краката и трепереха.Не можеше да каже нищо.В това време, от каретата слезе една млада жена, усмихната и красива.
- Какво става тук, Уолтър?Какво прави тази млада госпожица тук?
- Не знам, сестричке – и аз това питам.
Младите хора усетиха, че Улу е много изплашена и се постараха да я успокоят, като и показаха по всякакъв начин, че са добронамерени и искат да и помогнат.
Улу се помъчи да разкаже с няколко думи ситуацията, в която беше попаднала.Уолтър и сестра му Елизабет, изслушаха с интерес Улу.Бяха потресени.
- Госпожице, ние ви предлагаме да приемете нашата помощ.Ще ви откараме до вашият дом.Ние се познаваме с вашите близки.
Улу се поколеба за момент - дали можеше да се довери на тези непознати хора…нямаше никакъв друг избор, трябваше да тръгне с тях.По - добре с тях, отколкото да остане в тази пустош сама, а и вече се свечеряваше.Стана и тръгна с тях.Качиха се в каретата и потеглиха.
Когато каретата спря, Улу погледна през прозорчето и видя познатата порта.Вече съвсем се успокои и се усмихна.Тези мили, млади хора, наистина бяха добри и не съжали, че им се беше доверила.
Влязоха в голямата къща на прекрасното семейство.Оказа се, че тези млади хора, са деца на близки приятели на родителите на Моли.
Всички бяха седнали на масата в трапезарията и слушаха страшният разказ на Улу.Кити беше седнала между двете момичета и ги държеше за ръцете.Очите и бяха хлътнали от безсъние и тревоги за момичето, но сега ръката и милваше нежната ръка, и беше щастлива, че в крайна сметка са отново заедно.
Родителите на Моли останаха изненадани, когато разбраха кой е похитил тяхната любимка.Мъжът беше техен съсед и често се срещаха на коктейли и приеми у други общи познати.Той наистина беше груб и много хора не го обичаха.
Бащата на Моли щеше да направи всичко възможно, този човек да получи заслужено наказание.Той беше съдия в областния съд.
Спасителите на Улу - Елизабет и Уолтър започнаха да идват по-често в къщата на милото семейство.Седяха вечер до късно и си разказваха разни истории.Моли ги разсмиваше с веселият си нрав, а Улу им разказваше за живота си в Австралия.
Разказа им и за мъката и болката, която усеща, когато си спомни за Маанлиг – нейната стара майчица, която я отгледа.
Уолтър слушаше замислено, и в един ден каза:
- Искате ли, да си направим едно пътешествие?Вече сме достатъчно зрели за да можем да отидем до Австралия.
След няколко дни на дебати и обмисляне на предложението, всички започнаха да се приготвят.Родителите на Моли, също решиха да тръгнат, не можеха да оставят младите да тръгнат сами.
И дойде дългоочакваният ден.Всички се качиха на кораба, подредиха багажите и се настаниха в каютите си.След едноседмично пътуване, корабът спря на Австралийска земя.
Улу беше толкова превъзбудена, че нямаше търпение да слезе и стъпи на родна земя.
Слязоха и взеха една кола под наем.Настаниха се в един хотел и следобед, вече нямащата търпение Улу, заедно с останалите се качиха в колата и тръгнаха.Бащата на Моли беше разпитал и разбра, че има колония, лагер в който живеят хора от племето на Улу.
Пътуваха около час и стигнаха до лагера.
На една голяма, оградена площ бяха разпънати палатки и се виждаха полуголи хора.Влязоха в лагера.Улу вървеше, и не виждаше къде стъпва, сълзи бяха напълнили очите и.Краката и ръцете и трепереха, а стомаха и се беше свил на топка.Две жени се доближиха до нея и я попитаха на техния език, дали не е Улуру.Тя се усмихна и ги прегърна.Започна да ги разпитва за Маанлиг.Те я хванаха за ръка и я заведоха до една близка палатка.Влязоха в ниското помещение.Седнаха на земята и започнаха да разказват.
Когато Улу била отвлечена, жените намерили Маанлиг, едната усетила дъха на старата жена и извикала другите.Примъкнали я в пещерата и я лекували дълго време с билки и сиропи от едно дърво, на което казваха „дървото на живота”.
Улу се взираше в мрачината.В ъгъла имаше легло, на което се виждаше човешка фигура.Беше дребна, почти като дете.Жените казаха на Улу да се дпоближи до леглото.Тя се доближи и видя своята любима Маанлиг.Клекна и хвана малката, суха ръка на старицата,Тя отвори очи, и сякаш се оживи.Устните и се размърдаха в усмивка.В погледа и се четеше неописуема радост.Прошепна:
- Улу, ти беше моята радост в този труден живот!Вече съм много възрастна и искам да отида там...Не тъжи за мен!Знам, че зад скалата ме чакат моите близки, и твоята майка.При тях ще ми бъде добре.Там няма злодеи, всички са равни и щастливи.Обичам те и знай, че ще бдя над теб, ще те пазя!-постави в ръката и нещо, въздъхна уморено и се обърна на другата страна.
Сълзи се стичаха по бузите на Улу, толкова и беше мъчно, че старата жена си отива.Излезе навън и отвори шепа.В ръката и блестеше малък медальон на който беше издълбан образ на жена.Беше на майка и.Маанлиг го беше свалила от врата и преди да издъхне.
Улу се върна при своите приятели и след няколко дни, след като изпратиха Маанлиг до нейният вечен свят, си тръгнаха.
Минаха години.Улу завърши престижен унивеситет и стана известен адвокат на аборигените, които се бореха за да запазят земите и правата си.Омъжи се за Уолтър, и чакаха своята първа рожба.
Моли - нейната приятелка, с която бяха станали повече от сестри, стана лекар.Обичаше Улу и чакаше голямото събитие, на което неминуемо щеше да присъства, като личен лекар и беше щастлива, че ще бъде първият човек който ще види бебето.
Родителите на Моли, и Кити, бяха най – щастливи, и чакаха с нетърпение бебето да дойде на бял свят.Надяваха се и Моли в скоро време да ги ощастливи с подобна новина.