автор: zaltia

Дълго аз стоях, търпеливо се надявах,
и светофарите по пътя на живота чаках,
да светнат и за мен, с зелените си светлини...
да смигнат и ми кажат -"твой ред е, премини!"

Чакайки ги тъй заспивах, като бебе уморено,
а будейки се, виждах жълти и червени светлини.
Веднъж не издържах... тръгнах на червено,
и днес след толкова години, още ме боли.

Виж с жълтото е друго, направо красота,
рисково- адреналинова, е тази светлина.
Загубил много време, не искам повече да спя,
и препускам през живота, яхнал жълтата вълнА.