Въздъхна Бог
и ябълка след струята политна,
поникнаха цветя ,
узряха светове,
мъжът в жената взря се,
тя кръшно го погледна
и заедно потънаха на
цветното в безреда.
В лъстивата премала
и на звездите в алгебрата
потърсиха се двама.
Калта със страст опекоха
и пак се омагьосаха,
по билото поеха
пред буквите след думите
и в словото откриха вест блага,
отвъд кулите.
Дъжд светна
и пак двама заплуваха в дълбокото,
назад остана слънцето
и на звездите опакото.
И зрящи, без да гледат,
наново се познаха,
и цветен ирис сепна ги
на капка дъжд в окото…