Една сълза заседна ми в сърцето,
от болката завих в чалга стил,
а то не се освобождаваше проклето,
от този егоист решил да не е мил …
Какво пък, той сега се радва,
на своята безценна свобода,
но времето безмислостно загатва,
че младостта си отива, за беда …
След толкоз вкусни чаши все до дъно,
на дъното потъва тоз герой,
постъпката му не е нещо умно,
щом отначалото го върна тоз завой …
Сега дори, сърцето ми от болка,
да вие в бесен чалга стил,
завъртам лентата ни на ролка,
и знам, че своя дан ще е платил …