автор: tzvetcomarinov

И двамата имаха свои цели и повод за разговор, но така и не намираха време нито подходящо място където да го проведат. Адвокат Василев нямаше вила нито луксозна кола, едни от задължителните символи на съвременното благополучие.
Не беше от липсата на средства, а главно от съображения с по-дълголетен живот. Като високоерудиран човек, юристът винаги си даваше сметка, че нещата които предизвикват емоционално възхищение и уважение, лесно какавидират. Превръщат се в пеперуди дето снасят доноси и завист. Не успя да проумее до сега важната причина, която накара Преслава така да се изсили в присъдата срещу оня глупак. Отдавна в техните среди беше наложен кодекс - "Всеки сам да си играе играта, но попадне ли в мрежата, да се спасява и както може". Е, той опита да понаучи нещо и не успя кой знае колко. Съдия Кортенска му даде да разбере, че така е решила, а той не остана уверен това да е верния отговор. Нищо чудно, някой софиянец да е оценил подобаващо фигурата й, което е повече от всяка положителна атестация в колегията.
ТОЙ също не искаше да се примири с онова дето стана в залата. Неговият нюх на хищник подсказваше, че занапред ще се случват все неща, които не зависят от него, а това го гневеше и плашеше по равно. Чувстваше се като уловен хищник, който съзнава, че ще го натикат в клетката. И най-искрено се зарадва, когато чу гласът на Василев по джиесема.
-Заповядайте, господин адвокат. Тук съм и ви очаквам.
Напълно искрен беше в думите си, защото помощта и подкрепата, която получаваше то сега от юриста, нямаше как и от кого да бъде измерена. Такъв човек заслужава и трябва да бъде посрещнат още върху алеята, която води за входа на сградата.
Адвокатът отново пристигна качен на своето позастаряло немско возило. ГОЙ бе сигурен, че другия има повече пари от него, а не се разделя с таратайката. Но за разлика от своите подчинени, не обсъждаше такива теми дори и с тия, дето ги смята за приятели.
Като истински делови хора, двамата уважаваха времето, но според правото на етикецията, домакинът трябваше да започне пръв разговора.
-Какво стана? Не можахме да запазим нашето момче. Ще обжалваме ли присъдата?
Няма по света адвокат, който да би се отказал от подобна хапка, но Василев е стиснал решително зъби. Усещаше без да е съвсем наясно какво точно, че в тоя съдебен процес се появиха непредвидени обстоятелства. Нямаше ясна представа от къде дойде, но щом нюхът му го улавя, повече от глупаво бе да не държи сметка за него.
-Говори каквото искаш пред момчетата, но пари и нерви повече не харчи за това. Може да ти дотрябват за по-сериозни работи.
"Какви точно?", ТОЙ не посмя да попита. По-добре, нека приеме отведнъж съвета, вместо да затъва в нещо по-неясно и с мръсни изненади.
И адвокатът не виждаше кой знае колко надалеч. Помисли над такъв казус, дали морската сирена не е решила да завлече на дъното авторитетът му на юрист. Като нищо можеше да го направи, просто за кеф. Защото тя имаше развит апетит, който далеч не подхождаше на жената риба, а за посестримата й от Амазония. Там пиранията се нахвърляше с хъс и безстрашие, далеч надхвърлящо нейните потребности.
-Ти по-добре намери три по-яки и схватливи момчета. - Поиска адвокатът. - Ще трябва да отскочат до Кавала след няколко дни. Камионът ще спре извън града и те ще прхвърлят в него само няколко кашона от бус. След това се връщат обратно у нас.
Е и ТОЙ не биваше да знае, че след границата, стоката ще бъде върната обратно в буса.
Неговият митничар вече го бе предупредил, возилото е станало "интересно". Какво от това, нека го ровичкат колкото искат на Кулата. Важното е, камионът да мине без проблеми.
На шофьорът платиха колкото поиска. С уговорка, дори собственикът на товарния автомобил да не знае нищо покрай сделката. Стига толкова свои хора, дето получиха и куршум в челото на чужда територия. В тая работа доли нямаше пръст и пиранията, която познаваше отлично маршрута. Умееше да заблуди всеки, че защитава хорските интереси, но адвокат Василев не се оставяше на това мнение, защото имаше свое на което вярваше и се доверяваше. Знаеше важна подробност, нарушат ли се нейните такива, Кортенска беше способна да оглозга човека до скелет.
А тоя насреща му с чашата уиски в ръце, очакваше да му подхвърлят залък, макар че гърлото му е пълно.
-Нека да е по малката тарифа - предложи му. - Нали все пак няма да прекарват сега нищо през границата, съвсем ще е безопастно.
-Добре - съгласи се неочаквано бързо и отведнъж ТОЙ.
Щеше да поспори около цената на услугата, която му поискаха. При други обстоятелства, непременно щеше да измъкне нещо от своя стиснат партньор, но сега не посмя да го прави. Имаше видими с просто око причини вече за такива постъпка, нали пътят до оня град и морето на съседите не е същия. Четирима души загуби той за месец, което не е никак малко. И Дънката опита да разбере какво става, но вместо полза и някакво изясняване на случилото се, получи куршум в главата. Добре поне, че гръцката полиция не откри нищо подозрително в автомобилите при огледа на местопрестъпленията. Всеки опит да си представи, че това се беше случило на връщане към страната и товар, караше го да се усеща като попаднал внезапно под леденостуден душ.

Цветко Маринов