автор: tzvetcomarinov

-Уважаеми господин съдия, чухме доброволните и повярвайте, напълно искрени признания на моя довереник. - Адвокатът продължаваше пламенно своята пледоария, без да смъкне и чертичка от нейната приповдигнатост. - Липсваше
достатъчно правен повод за съдебното производство. Бихте ли изходили от такава позиция, нямаше да слушаме и пледоария от уважавания от мен, а надявам се и от всички присъстващи, господин прокурора. Мизерен казус, не заслужаващ правна аргументация, прахосването на човешка енергия и финансови средства. Заради някакъв банален, казал бих по-направо, безобиден и делничен случай. Чухме в потвърждение на казаното от мен и от свидетели по делото. Можело е всичко да премине тихо, дори неочаквано кротко и приемливо за подобна ситуация.
Човешките гърди нямат безкраен обем. Затова се наложи защитникът да ги напълни здравата, преди отново да продължи страстното говорене.
-Момчето е искало само да провери, верни ли са хорските приказки, че кокошките на баба Кръстинка Шумналийска носят много странни яйца.
Децата от тая социална група не ходят на училище по всеизвестни причини. От къде тогава да научат новите неща, да задоволят своето най-естествено и човешко любопитство. Как може да стане това, ако не в директния сблъсък с живота. И съответно натрупване на свой собствен, полезен житейски опит.
Слушахме до сега от различните показания, как в нейния двор се появява инспектор Димитров. Забележете, господин съдия и присъстващи на процеса, един добре известен на хората в града със своята строгост и неотстъпчивост полицай. Детето вижда откъм гърба си него, униформения и прави най-естественото за всички деца по земята. Хвърля ножа в страни от уплаха и опитва да избяга, което за съжаление не му се получава. Защото има насреща си мъж със зрялост и подготвен, ако трябва или намисли, да упражни насилие. В нашият случай, господин съдия, имаме наченките на тая деятелност. Едната ръка на моят довереник е извита толкова силно нагоре, че се налага родителите да го заведат на лекар. Приложили сме, надявам се да забелязахте и вие към документите на защитата и съответното медицинско освидетелстване.
Баба Кръстинка много не разбираше от завъртяните приказки на тоя дето говори, но усети накъде отиват нещата и трябва да е изохкала без да иска малко по-шумно, щом съдията по делото почука с химикалката върху плота на масата. След което стряскащо заяви - "Тихо, господа. Ще бъда принуден да отстраня някого от залата".
Вероятно повече да имаше в предвид свидетелят в полицейска униформа, който постоянно изпитваше неустоимото желание да натисне спусъка. Забравил, че всички присъстващи са без оръжие по волята и силата на законите в страната.

Цветко Маринов