Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Вземам шнорхела на развинтената си фантазия и се гмурвам в океана от спомени, за да погледна очи в очи един от тях, който се отключи неочаквано тази сутрин по втори петли, когато прочетох, с преголямо удоволствие и обширно ухилена душа, разказа на lordly „Кога хапят жените”
Но не глаголът „хапят”, а съществителното „нос”, което липсва в заглавието на lordly, но присъства много колоритно в неговия разказ, ме провокира да „доплувам” до една далечна декемврийска вечер от моя живот, когато петелът вече беше ме клъвнал, и от има-няма четири години, час по час всеки ден се връцках пред огледалото, обзета ту от нарцисизъм, ту от бяс, че някоя пъпка е цъфнала върху брадичката ми…
Този път пъпка нямаше.
Наслаждавах се на роклята и обувките за утрешната забава в ДНА-то в Русе. Това беше рутинно мероприятие, което ръководството на гимназията от време на време ни спретваше – хем да запуши за малко тапата на бутилката с умнотии, които учителите непрекъснато свеждаха до мозъците ни, хем и те, учителите, да врътнат я някой валс, я някое танго или пък да заподскачат в редичка с нас леткис - танца на пингвина…
Мама - втора смяна. Татко – дежурен в клуба на Доброволния отряд на квартала. Кака в Плевен – да си донапълни красивата глава с физични и математически формули, към които моя милост и до ден днешен е алергична, дори в съня си…
Изкъпана и свежа, седя на малко столче до бумтящата пернишка печка. Зима е, малко преди дългоочакваната ваканция. По едно време взех да се люлея назад-напред със столчето, стремейки се люшкането да е в синхрон с ритмичната стъпка на стихотворението, което българичката беше наредила да научим до следващия ден. Тогава се очакваше да блеснем пред нея - кой повече, кой по-малко с рецитаторското си майсторство.
Дотук добре. Ама отде ми щукна в главата да цъкна копчето на лампата! Трябва да е било някакво мрачно стихотворение, щом реших да го уча на тъмен фон, раздвижен от причудливите отражения на пламъчетата в печката, които допрели връхчета до малкото отворче на капака, се разсейваха в стаята, рисувайки странни фигури по стените и тавана.
Продължавах да се люлея. Но още нещо във фона все ми липсваше… Последната щуротия, която ми хрумна, и веднага приведох в действие, бе да затворя очи, с надеждата, че така ще запомня по-бързо поетичния текст…
Люлея се аз назад-напред със затворени очи и вдъхновено рецитирам…
Но по едно време – цвър! И върхът на носа ми се курдиса някак си плътно до една от стените на печката…Внезапната болка ме катурна мигновено назад със столчето барабар…И то, и аз – с навирени крака…
Как да е станах, светнах лампата и се погледнах в огледалото. О, Боже!
Изгореното беше във формата на окръжност с диаметър около сантиметър… И нали бях в Сандружината на училището, реших сама да се справя с проблема. Но в бързината вместо да взема шишенцето с течност против изгаряне, съм грабнала маминия одеколон… Поръсих носа си обилно с него, след което се задейства ниагарата на сълзите ми, озвучени с неистови писъци…
Обаче, нали старите хора все повтарят: „Утрото е по-мъдро от вечерта”, когато влязох в училище, бях вече загърбила хилядите притеснения за вида на изгорения си нос… И в часа по български език и литература нафукано рецитирах стихотворението пред черната дъска. Българичката и съучениците ми реагираха със смесени чувства на тази моя изява: едни едва се сдържаха да не прихнат, гледайки върха на носа ми, други ме окайваха наум, трети – кой знае защо- ми се радваха… И като произнесох и последния стих, последваха бурни овации…
До вечерната забава девичите ми притеснения се стопиха…
И когато музиката засвири, а пред мен застана Рòман – едно от най-умните и красиви момчета в гимназията, което чинно ме покани за първия танц, кимнах учтиво в знак на съгласие, подадох му ръка и потънах в нежния му поглед, забравила за колоритно изпечения връх на носа си…
И полетяхме в шеметния вихър на валса…
20.07.2012 г. ; 10:48 ч.
Публикувано от hixxtam на 20.07.2012 @ 21:20:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 86605 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Нос" | Вход | 10 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нос от kasiana на 29.07.2012 @ 21:01:06 (Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш - на младостта морето е до колене - изпива го и - с усмивка нататък:)))))
Благодаря, Бо:)))
Светла нова седмица:))))) |
]
Re: Нос от mamontovo_dyrvo на 26.07.2012 @ 02:11:44 (Профил | Изпрати бележка) | Много шибана ситуация ме чака след десетина часа...Обаче това, което си сътворила е толкова свежо! Ще ми помогне, Каси! Хахахаха!
Непринудена веселост! |
Re: Нос от kasiana на 26.07.2012 @ 09:46:44 (Профил | Изпрати бележка) | Пей сърце и се усмихвай в себе си, на себе си и на света!!!
С теб съм духом, Мамонтово дърво:)))))
Бъди!!!
Каси |
]
Re: Нос от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 24.07.2012 @ 18:38:15 (Профил | Изпрати бележка) | Този разказ и мен стопли - като *пернишка печка*... и ме разсмя!
Браво Каси!... И - благодря ти - за настроението! :) :) :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Нос от kasiana на 24.07.2012 @ 23:39:18 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че моят "Нос" е допринесъл за веселията в душата ти, Бой:)))))
Ако ми остане време да разкажа перипетиите по счупването на двете ми ръце на 28 януари, тази година - ще падне още по-голям смях, защото... Абе, когато му дойде времето:) :) :)
Сърдечни поздрави:))) |
]
Re: Нос от vladun (valdividenov@abv.bg) на 24.07.2012 @ 18:22:17 (Профил | Изпрати бележка) | Има ли някъде екшън, ако не друго, то поне печката е пернишка:)))
Сега се смеем, ама тогава хич не ти е било до смях, представих си тая рецитация..
Хубаво разказано - и благодаря за хепиенда!
Поздрави, Каси! |
Re: Нос от kasiana на 24.07.2012 @ 23:45:24 (Профил | Изпрати бележка) | Ама мен си ме болеше, но още тогава ми беше смешно:)))))
В резултат на такъв луд смях по време на обедна почивка в пионерския лагер във Воден, Разградско, прописах стихотворения...
Подробности, когато му дойде времето:)))))
Сърдечни поздрави, Влади:)))))
Каси |
]
Re: Нос от sineva на 21.07.2012 @ 16:49:56 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотна си разказвачка, Кас! Но ти си знаеш, това.
Прохладен ден, мила!:) |
Re: Нос от kasiana на 21.07.2012 @ 21:25:13 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за милите думи, Лазурна:)))))
Хубава неделя:))))) |
]
Re: Нос от kasiana на 21.07.2012 @ 14:17:42 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Кати:)))))
Гледайки от смешната страна и от растоянието на годините ..., така е...
Сърдечни поздрави:))))) |
]
Re: Нос от lordly (lordly@mail.bg) на 21.07.2012 @ 09:28:31 (Профил | Изпрати бележка) | Представих си картинката "Внезапната болка ме катурна мигновено назад със столчето барабар…И то, и аз – с навирени крака…" и едва не паднах от стола от смях. Хубав ден, Каси! |
Re: Нос от kasiana на 21.07.2012 @ 09:40:43 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, ЛордЛи:)))))))
Аз съм ти особено благодарна, че благодарение на твоя разказ си припомних тази трагикомична случка от моя живот:)))))
Бъди!!!
Каси |
]
Re: Нос от angar на 20.07.2012 @ 23:48:43 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Хареса ми! Най-много с това, че така мъжествено си понесла и така си се справила със ситуацията, и с това, че сте танцували валс. И досега ти е любимият танц, предполагам.
Странно ми е - мисля валса за най-приятния танц, а младите хора сякаш не го обичат и не го танцуват. |
Re: Нос от kasiana на 21.07.2012 @ 01:28:18 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ангар:))))))))))))
Ами как няма да се справя, бях в 10-ти клас, а майка и татко се прибраха в полунощ, когато аз, изпила вече един течен аналгин, най-после бях заспала
...
Позна за валса. И сега ми е любим танц.
Знаеш ли, навремето в час по физическо възпитание не само спортувахме, но и танцувахме - народни и светски танци. А преди да влезем в училище, независимо коя смяна бяхме, първо играехме физзарядка - всеки стъпил на очертано място, после друсвахме Елениното или Дунавското хоро, и едва тогава влизахме в училище.
А сега в училище играят само волейбол, баскетбол и футбол...
Гимнастиката и леката атлетика ги минават на тъгъдък...
Сърдечни поздрави:)))))
|
]
Re: Нос от zebaitel на 20.07.2012 @ 21:56:32 (Профил | Изпрати бележка) | Разсмя ме, Каси! Ами то човек понякога и от носа си пати!!! Или се облагодетелства! |
Re: Нос от kasiana на 20.07.2012 @ 23:01:51 (Профил | Изпрати бележка) | Ми то, погледнато отстрани и от дълбините на времето, и аз се хиля на себе си...
Сърдечни поздрави:)))))
Касиана |
]
Re: Нос от Narwal на 20.07.2012 @ 21:39:13 (Профил | Изпрати бележка) | Развесели ме!:))) Поражения от изгаряне съм имал доста, но по носа....това е направо достижение! Поздравления, Каси! Много ми хареса! |
Re: Нос от kasiana на 20.07.2012 @ 22:58:18 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че сте се развеселили, Капитане:)))))
Понеже болката, изпитана тогава, отдавна е отшумяла, и аз си се надсмивах, докато го писах...
Сърдечни поздрави:)))))
Каси |
] | |