Да върнем записа от първа камера:
човекът с раница върви към автобуса.
Все още мъртвите са живи.
Ранените все още имат крайници.
Шофьорът още пуши на асфалта,
за да не пуши после в автобуса.
Да върнем още малко записа:
човекът с раница "се шляе" сам по тротоара.
Една жена размахва модното
списание като ветрило -
не знаем още, че е бременна.
Да пуснем записа от втора камера:
човекът е пред автомата за напитки,
навярно няма в джоба си монети.
Далеч зад него: трите автобуса
с разтворени багажници -
гърла на крокодили.
Все още няма пламъци и дим.
На огледалото във автобуса
преводачката поправя своя грим...
И никой още не очаква нищо,
което ще го вкара в новините
на световните канали.
Човекът с раницата ще остане
без име и фамилия,
и без лице.