автор: ringo

Тревожни дни настанаха в квартала,
белязани със дим и свински квик,
със миризма на кожа изгоряла,
със хора с ножове и с мрачен лик.

Съседското прасе така изпати -
на сутринта изви с предсмъртен глас...
То не, че бяхме близки, но - познати...
От ужас разтреперах се и аз!...

И депресирах се, попаднах в яма.
Стопанинът при мене тук дойде,
погледна ме, ей тъй - с тъга голяма
и никак не изглеждаше добре...

Почеса ме с ръката зад ушите,
въздъхна и задълго замълча.
Какво му е поисках да го питам.
Прасе, нали съм - само изгрухтях...

Сега си спомних как ми се израдва
след бягството ми - уморен и слаб!
Неблагодарен бях и заслужавах брадва,
но ме изкъпа и ми даде хляб...

Изпълват ме предчувствия тревожни -
това е сигурно последна нощ.
Ще дойде утре рано оня с ножа -
живота ще ми вземе - и добър, и лош...

Нагоре ще се възнесе душата,
нестигнала до свинската мечта,
а тука ще транжират ми месата
и ще ме пържат, варят и пекат...

Ще ме излапат и поливат с вино -
червено като ярката ми кръв,
а в кочината друг ще влезе догодина,
наивно ще си мисли, че е пръв...

Пък мене ще забравят много скоро -
веднага след последния буркан.
Стопанинът ми само ще говори
за мойто бягство, като е пиян.

Изпълни ролята си тука Гого.
Е, не изхраних цял човешки род!...
Това - от мене!...Повече не мога!...
Довиждане!...До другия живот!...