автор: lordly

Ей, във всичко е спец туй българинът, и от нанотехнологии отбира, и от космически разум, и от заушка също, но най-вече, от политика и от национална сигурност.
На, след вчерашния атентат на летището, не съм и влязъл още в кафето и от вратата ме почнаха:
- Хайде бе, даскале, ела и кажи им на тия, че тая работа не е току тъй – ръкомаха ми от вратата бай Симо Политиката, вдигнал патетично сутрешната си чаша с дестилиран гроздов сок.
- Току, току, ама не е тъй – опонира му Митьо Семето и като накланя глава и мига точ как Парцалев, вкарва аргумента си – арабите пуцат по аврей, къдет им дойде на чалъм, ако ще и да е на луната, щото са братчеди, ама от край време не са имат. То и на мен да ми падне на чалъм братчеда Грую, дето ми взе дедовото лозе и аз ще го бастисам с тарпана, я – тропна по масата Семето и викна към бара: - Кинче, я донеси още една Загорка!
- Ще прощаваш, Семе – дума кротко Политиката – туй, че гръмнаха у нас бомбата е щото ходим и се месим, дето не ни е работата. Външнополитическа работа е, ша знайш!
- Абе то, външна политика имаше и едно време – авторитетно влезе в темата бившият квартален милиционер, Пеньо Копоя – ама сигурността ни не я бива. Как тъй ще ни турят на летището бомба. Аз навремето, като се курдисам на кръстопътя в кръчмата на Бароча, кой влиза и излиза и каква я върши в квартала, всичко под контрол. Туй циганин да мине, било то пеш, на колело, или с каруца, свалям го на земята, обръщам му джобовете, а ако се опъне нещо – лабут, лабут, дорде каже и майчиното си мляко. В моя квартал, хората вратите не си заключваха. А сега...язък им за големите заплати! Нали тъй, даскале?
Слушам ги аз и тримата, кимам им одобрително и нали пак ми се изчерпаха пенсионните резерви, дипломатично заявявам:
- Спецове сте, драги и тримата по въпроса, ама кой почерпи една малка е най-прав с аргументите.