автор: argonyk

Как искам да пиша поеми
за банички мазни и топли.
За торти, покрити с бадеми,
за еклери, пълни със вопли.

За малка резлива бозичка
и сайдер - на вкус виолетки.
За кренвиршки в черни тавички
със странния вид на подметки.

Но римите нещо не бухват,
навярно маята е лоша.
За моите чувства е глуха
сладкарката с бели галоши.

Тя своите рожби обича.
Личи си по ханша голям.
Със тези размери прилича,
на някакъв смел великан.

Съдбата е често жестока -
на Батман не съм братовчед.
Сладкарката с пазва дълбока
със друг ще яде сладолед...