автор: dred

Близкия билборд отново се оказа едно от най-гъста населените места в Столицата и рекламата на хубавичката самодива, която стискаше в ръка бутилка ракия „Жива вода“ и се усмихваше пленително на евентуалните
любители на спиртни напитки, не особено привързани към черния си дроб, беше изчезнала под купчина лакти и колене.
-Виж сега-обясняваше Неогнедъх на Змейо.-Тук в Столицата също има змейове.
Онези от билборда явно бяха напълно съгласни с това твърдение, защото някъде от вътрешността на купчината се чу писък, че някой е настъпил нечие око. Странно, но Неогнедъх дори не погледна към странната гледка, която заслужаваше да бъде овековечена в някоя абстрактна картина и окачена в музей, където хората да я гледат и да се чудят що за идиотия е това.
-И за да се избегнат някои дребни недоразумения, включващи ненужно изпепеляване на половината царство-продължаваше Неогнедъх-ние се обединихме в организация с идеална цел, която нарекохме Лига на свободните змейове. Имаме си членски състав, устав, правила, вътрешен ред и безплатен бюфет и целта ни е да защитаваме правата на змейовете срещу немотивирана дискриминация...
От билборда с писък полетя някакъв човек и се пльосна на тротоара точно пред двата змея. Без да спира да бърбори Неогнедъх го чукна с крак (явно имаше опит с тия неща. Змейо просто щеше да го настъпи и после да го изтърже от крака си) и човека отново се оказа неподвластен на гравитацията. Тя естествено не остана доволна от този факт и побърза да възстанови правомощията си върху и без това не особено аеродинамичното същество (размятането на ръце и отчаяните писъци „помоооооощ“ трудно можеха да се нарекат полет) и човекът аварира не особено елегантно в тревата до тротоара точно до табелката „Летище „Столица на Съседното царство“. Добре дошли“.
-...абе такива неща-продължаваше да обяснява Неогнедъх.-Понякога хората са много гадни. Виждат някой змей кротко да се разхожда наоколо и те веднага започват да пищят и да бягат кой където свари. Много неприятно чувство да знаеш. Сякаш си някое чудовище. Именно за това съществува и Лигата. Тя ни пази от хората и от другите...-Неогнедъх се запъна за миг-...неща- той се обърна назад и погледна към свръхнаселения билборд.-Не ви е срам, бе! Ще се оплача на царската комисията за дискриминация да знаете! Ще видите вие!
Странно защо жителите на Столицата по принцип свикнали с бързите и груби отговори, предимно намекващи за скорошни интимни контакти с нечии близки роднини най-вече от женски пол, си замълчаха. На Неогнедъх му отговори само един писък, но той по-скоро свидетелстваше за настъпване с ботуш по едно чувствително място, което дълго време караше мъжете да мислят само за футбол.
-Та както казвах Лигата ни пази. Срещу скромен членски внос получаваме онова уважение, което заслужаване пък и бюфета наистина е много добър. Имаме дори договори с правителството и получаваме царско финансиране.
-Царско финансиране?
-Аха. Много странно да ти кажа честно. Само казваме, че искаме пари, а те пък питат колко. Тоя нашия Цар е много щедър. Знае как да направи няколко хиляди змея щастливи, не може да му се отрече.
Змейо се зачуди за миг колко ли време същия този Цар щеше да запази настоящото си физическо състояние ако въпросните няколко хиляди змея изведнъж спрат да бъдат щастливи. Какво пък, реши Змейо философски. На харизана пържола хрущялите не се гледат..
-Но-каза драматично Неогнедъх и вдигна един пръст увенчан с грижливо изпилен нокът, за да подчертае драматичността на „но“-то.-В замяна на всичко това Лигата е натоварено с едно простичко задължение.
-Което е?
-Да пазим членовете си от тяхната... амииии... змейска същност. Сещаш се- никакво несертифицирано отвличане на принцеси, пиене на извори, ядене на юнаци извън ловния сезон и другите там неща дето по принцип ги вършим.
-Но това е ужасно!!!
-Е, не чак толкова. Забраната не е тотална, има си и някой изключения. Например Принцесата я отвличаме само по предварителна заявка с едноседмично предизвестие и платена такса със задължителна застраховка за евентуалните щети и никакво изпепеляване на стражи извън заявената бройка. Има два извора, които не снабдяват града и тях ги пием по график... аз съм следващата неделя. Колкото до юнаците сключихме договор с Школата за юнаци така че там нещата са още по-лесни.
-Добре сте се уредили.
-Е, животът извън родните планини е труден и някак си трябва да се приспособим към него, че иначе се налага да го изпепелим и да се разберем с другия живот дето ще дойде след него. И ето, че опираме до теб-двата змея спряха до все още парализирания кочияш, който зяпаше празната стоянка в смущаващо безуспешен опит да върне времето назад.-Както казах има някои правила на Лигата, които всички змейове трябва да спазваме.
-Ама аз не съм член на Лигата.
-Това няма значение. От момента, в който стъпиш на територията на Съседното царство като змей ти се съгласяваш да бъдеш закрилян от Лигата. Царски указ номер 23498-089-08623/67, член 12, алинея 1 буква а-Неогнедъх му тикна някакъв лист в лапата.
-Всеки змей-зачете Змейо царски указ номер 3498-089-08623/67- от момента на стъпване на, наклонена черта, прелитане над територията на Царството се счита обвързан от правата и задълженията установени в полза и тежест на Лигата на свободните змейове.
-Ето виждаш ли-Неогнедъх го тупна по рамото със сила, с която обикновено се трошаха скали, но Змейо дори не го усети. -За това плюй!
-Какво?
-Двата коня, които вървят с каретата-уточни Неогнедъх.-Изплюй ги!
-Ама аз почти не съм ял!
-Ще ти кажа къде има ресторантче, където предлагат традиционна змейска кухня при това на доста добра цена. А сега- плюй!
Змейо демонстративно му обърна гръб, присви корем и се изплю като стар моряк също толкова стар тютюн за дъвчене. Два потресени и крайно ужасени коня се приземи на тротоара с мокър и лигав плясък.
Малко известен факт е, че змейовете имат над 300 метра черва и поглъщането е само първата (и обикновено най-болезнена) спирка по дългия път на храносмилането, който в крайна сметка приключва в едно много специално място, за което казват, че и царя (папата в някои апокрифни версии) ходел сам-самичък. Именно поради това митът за разпорения търбух на змея, от който разни хорица изскачат съвсем живички не е точно мит. Е, разбира се въпросния мит спестява частта с лигите и последващите сеанси с психиатър, но в общи линии си е съвсем верен. Все пак да усещаш как това, което си сдъвкал (а при змейовете традиционно въпросното „нещо“ е оборудвано с меч, шлем и ризница, които драскат неприятно) върви цели 300 метра преди да бъде изплюто не е никак приятно освен за една малка групички змейове (предимно от женски пол), които имат много особено психо-соматично разстройство. Именно за това повечето дъвчеха много внимателно и това им спестяваше доста съдебни дела за нанесени емоционални щети.
Змейо се обърна към Неогнедъх.
-Сега доволен ли си?
-Таксовия апарат-каза Неогнедъх с невъзмутимостта на погребален агент след масова катастрофа.
-Ти се шегуваш! Къде да го...
-Или това-прекъсна го Неогнедъх с горепосочената невъзмутимост- или 50 жълтици глоба. Ти решаваш.
Змейо изстена, обърна се и раззина челюсти. Изтълкували погрешно жеста двата коня, които все още се опитваха да разберат дали не са се озовали в конския рай по удивително нехуманен начин решиха, че все пак са далеч от него и с реактивен галоп се стопиха в далечината. Змейо се закашля, размахвайки лапа. Облакът прах бавно се слягаше, а двата му четирикраки източника вече бяха оставили няколко разплакани катаджии след себе си. Въпреки че мисловния процес при коня е сравнително непознат и малкото което се знае за него е заслуга на една групичка странни зоолози, които твърдят, че умеят да говорят със животните (някои от тях твърдят, че въпросните животни дори им отговорят- те вече получават адекватно за състоянието им лечение... поне повечето). За това знаем, че този мисловен процес е доста прост, но точно тези два коня показваха, че пътищата на еволюцията са неведоми. Сега те препускаха като луди към родните пасища на предците си, където никога не бяха стъпвали, но за сметка на това имаха твърдото намерение да отидат точно там. Няколко десетилетия по-късно на местните коневиди им направи впечатление, че дори новородените жребчета изпитват някакъв странен, първичен и напълно необясним ужас към големи, зелени на цвят неща. За съжаление никой не можа да намери отговор на въпроса защо.
-Апарата-напомни Неогнедъх на Змейо, който все още зяпаше в далечината.
-Добре де, добре де-изпъшка Змейо, за всеки случай се огледа дали наоколо няма друго плашливо нещо и разтвори челюсти.
Таксиметровия апарат се приземи на тротоара с мокро жвакане. Неогнедъх го фиксира с поглед и засъска неодобрително.
-Вие, момчетата от планината винаги ще създавате лошо име на нас, градските змейове.
Змейо се засегна. Да, наистина беше роден и израснал в планина и досега му с градския начин на живот беше само за петте кратки десетилетия в университета (пък и тогава този досег се изразяваше в опожаряване на въпросния градски начин на живот обикновено след здраво запиване), но все пак смяташе себе си за образован и възпитан. Така например рядко ядеше храна, която все още мърда и пищи от ужас.
Вековната семейна гордост, която само шепа бяха посмели да засегнат (мир на пепелта им) пламна в грамадните му бронирани гърди.
-Абе ти знаеш ли кой съм аз, а???-озвери се Змейо.
-Не-каза съвсем искрено Неогнедъх и на всичкото от горе имаше голямото нахалство хич да не се впечатли.
-Аз съм син на Змейо и внук на Змейо Змееви, по дяволите!!!
Неогнедъх се опита да подсвирне, но поради липсата на устни във въздуха само блесна едно огнено клъбце, което бързо угасна.
-Леле! Голям род, значи.
-И представа си нямаш!!!-озъби се Змейо в отговор.
Неогнедъх заклати глава и съскайки неодобрително той измъкна фиша с глобите.
-Това пък сега за какво???-облещи се Змейо.
-Хваленето със потекло с цел сплашване на контрольор на Лигата се счита за административно нарушение и се наказва със 75 жълтици глоба. Ето ви копието ще получите екземпляр от наказателното постановление по постоянен адрес на планината ти.
Змейо смаяно пое фиша, в който се мъдреше сумата от 75 жълтици, които трябваше да заплати по сметките на Лигата на свободните змейове в двуседмичен срок от получаването на постановлението. Ситните буквички указваха, че може да плати директно в касите на Лигата, по банков път или чрез банкомат. Змейо фиксира Неогнедъх, който го гледаше с цялата невинност, на която е способен един змей (за съжаление тя по принцип не е много).
-Ти се занасяш!!!
-А не, виж тук-Неогнедъх му бутно в лапите в някаква папка старателна подвързана с кожа.
Едно яркочервено етикетче съобщаваше, че „НЕ Е ЧОВЕШКА“. Явно Лигата все още не беше успяла да спечели доверието на хората, но по принцип това си беше трудно задача. Преди 2000 години змейовете се бяха опитали да изличат човешката раса от лицето на земята и по напълно необяснима причина у хората се бяха оформили съвсем неоправдани предразсъдъци за представителите на змейския вид. Расисти!!!
-Всякакви опити за въздействие над сертифициран контрольор, наклонена черта змей изпълняващ де факто контролни функции имащо за цел оказване на натиск върху горепосочения се наказва с глоба от 75 до 1000 жълтици. За повторно нарушение...
Неогнедъх издърпа папката от лапите му и я хлопна.
-Тъй като си нов в града ще направя изключение, но само този път-Неогнедъх размаха предупредително пръст.-Но само този път, имай го предвид.
Змейо отвори уста с намерение да му каже какво мисли за Лигата и нейните норми, но в ума му светнаха предупредителния надпис „от 75 до 1000 жълтици“. Ония от банката щяха да му смъкнат люспите от гърба с техните наказателни такси. Банкерите, също като данъчните, не бяха запознати със значение на прости думички като „милост“ и „може ли да платя друг път“. За това Змейо преглътна коментара, който щеше да включва и разни подканвания със сексуален подтекст към много близки роднини по женска линия на Неогнедъх. С въздишка взе фиша и го прибра по онзи мистериозен начин, който го умеят само змейовете.
-Добре, разбрах. Никакви въздействия вече.
-А така-Неогнедъх го тупна дружески по рамото.-Сега искаш ли брошурка „Аз- градския змей“. Безплатна е.
Преди Змейо да успее да отговори в лапите му беше пъхната лъскава брошурка с весело заглавие „ Аз- градския змей“ и също толкова весело подзаглавие „Полезни съвети към добрия змей“.
-Десет причини защо не бива да ядем хора-прочете на глас Змейо.-Имат високо съдържание на холетерол???
-Аха-съгласи се с готовност Неогнедъх.-След третия започват да нагарчат. Много неприятно.
-Консумацията на пушачи сериозно вреди на вас и тези около вас-продължи да чете Змейо, чудейки се дали да бъде потресен или любознателен.
-Кофти е. Дъхът ти после става един такъв... но имайки предвид каква е статистиката за броя на пушачите рано или късно ще налетиш на такъв така, че за всеки случай си носи ментови бонбонки.
Неогнедъх измъкна отнякъде малко кашонче с ментови бонбонки „Змейфреш“ с аромат на евкалипт и му го показа.
-Чакай...-сепна се изведнъж Змейо и грейна хванал контрольора в крачка.-Защо ти е да носиш такива бонбони? Нали уж си цивилизован?
Неогнедъх смутено наведе глава и също толкова смутено задраска с крак по тротоара, откъртвайки плочките от бетона.
-Ами кварталната бакалия затваря рано, а пък аз работя до късно и се случва...понякога де. Е, все пак ние змейовете трябва да поддържаме имидж дори тук в града.
-Ясно.
Неогнедъх спря да копае окопи в тротоара и се размърда с неудобство.
-Добре тогава-той се изкашля със смутено.- Аз ще те оставям... поне за сега-той размаха пръст със все така старателно изпилен, вероятно с ъглошлайф, нокът.-И внимавай в картинката. Наблюдавам те!
Неогнедъх фръцна опашка като за малко не помете няколко улични лампи и тръгна надолу по улицата. Змейо впери очи в разтворената брошурка, чийто весели цветове го подканваха да я прочете и същевременно го отказваше от намерението да я използва за тоалетна хартия.
-Изисквайте лична карта. Консумацията на непълнолетни без тяхно съгласие и на малолетни въпреки изричното съгласието им е престъпление-зачете на глас поредния шарен съвет.
Змейо поклати глава. В родната му планина никой не си правеше труда да пише такива брошурки поради простата причина, че по древна традиция малките змейчета го научаваха от многоизстрадалите си бащи и още по-многоизстрадалите си дядовци, които не са имали кой да ги светне за по-щекотливите подробности от змейския занаят. Змейо още помнеше как дядо му изчегъртваше по някой кокал попаднал кой знае кога (но за сметка на това съвсем ясно как) между зъбите му и всеки път го съветваше преди да яде някога внимателно да обели бронята му, защото вредяло на венците. Но тази брошурка... виж тя беше нещо съвсем ново. А всяко ново и непознато си струва да бъде разучено... поне така са си казвали повечето изследователи, когато са слизали на брега на някое неописано островче и в крайна сметка са приключвали на почетното място на трапезата под формата на основното ястие.
Змейо тъкмо беше започнал да разучава поредния мъдър съвет, който включваше нещо за задължително изискване на карти за донорство, когато билборда-някога приютявал реклама на ракия „Жива вода“, а сега неуточнен брой охкащи и стенещи човешки същества- не издържа на тежестта и рухна с трясък на земята. Във въздуха полетяха с писък хора, шапки и ботуши, като се приземиха доста елегантно на тревата...е, поне последните две. Първите просто се пльоснаха като гнили круши, но без онази част с размазването.
Змейо се приближи до един от падналите, който за разлика от другите почти се беше ориентирал в коя част от галактиката се намира и поради това изглеждаше най-благонадежден за изстискване (е, не буквално) на информация.
-Извинете-учтиво попита Змейо, опитвайки се да изглежда по-малко застрашително.
Явно не се беше справил с изглеждането на по-малко застрашителен, защото човека нададе писък на сритана кокошка и хукна стъпвайки по главите и ръцете на изпопадалите си събратя, които не пропуснаха възможността да разнообразят охканията и стоновете си с писъци от сорта на „абе внимавай къде стъпваш“ , „ръката/главата ми“ и други такива.
Чу зад себе си познато изхъмкване. Змейо се обърна и там естествено стоеше Неогнедъх, който до преди секунди със сигурност беше навсякъде другаде, но не и там. Челюстите на Змейо се разчекнаха в змейско изумление, което кой знае защо не подейства никак добре на натъркаляните наоколо хора, които изведнъж бяха установили, че змейовете отново са станали двама. Останките на билборда мистериозно опустяха. На смачканата трева останаха да се валят няколко обувки, два чорапа (един зелен и един син) и чифт долни гащи оказали се тук по неведоми пътища, които никой не държеше да разучи.
Неогнедъх засъска неодобрително и измъкна кочана с фишове за глоби.
-Неоторизирано плашене на хора плюс неумишлено унищожаване на царска собственост...-той поклати глава.-Явно няма да се научиш.
Неогнедъх пъхна фиш за глоба от 20 жълтици в лапите на Змейо.
-При повторно нарушение размера на глобата се удвоява-доуточни контрольора и обърна гръб на Змейо с почти балетна стъпка, която пощади по чудо близката нощна лампа.
Потресен до дъното на змейската си душа Змейо зяпаше как контрольора изчезва в същата посока както и преди минута.
Как го правеше това???
Той поклати глава, демонстративно смачка брошурката, която все още стискаше в лапи и я хвърли през рамо. На фона на разбития билборд топчицата шарена хартия само разкрасяваше пейзажа. Някой засъска укорително зад гърба му. Змейо се вкамени.
-Този път е за замърсяване, нали?-попита той без да се обръща.
-Ето, виждаш ли как взе да се учиш-каза Неогнедъх.
Змейо се обърна. Естествено Неогнедъх си стоеше там с кочана с фишове и старателно драскаше един. Откъсна го и му подаде.
-Петдесет жълтици за едно топче хартия???-изуми се Змейо.
-Не, глобата за замърсяване е само 10. Другите 40 са за унищожаване на материали с образователна цел собственост на Лигата.
-Ама...
-Искаш ли да разбереш колко е глобата за оспорване на решения на контрольор сертифициран от Лигата?
-Мииии, не.
-Хубаво.
-Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, така и така си тук ще ми кажеш ли в коя посока има информационно бюро за туристи?
-Ей натам-услужливо посочи Неогнедъх.-Има табели.
Неогнедъх прибра кочана с фишове и спокойно се отдалечи в същата посока, в която беше изчезнал и предишните два пъти. Змейо се замоли на ум този път „изчезването“ да е окончателно. Кредитния му баланс вече уверено вървеше уверено по пътя на финансовата катастрофа и ако продължаваше в същия дъх като нищо щеше да заприлича на Гърция.