автор: daro

Омарата пуфти – душни стени от камък и тухли.
Напукани вади в задния двор на пропиляното.
Спрени фонтани на парадните чувства
и самозвани потери със свито коляно.
Прозорци от сито отсяващи лекокрилите
и жужащите им звуци, до свечеряването –
тишината на щурците.
Стени – бели забрадки за траурни дни.
И някаква тъжна ирония –
дувари от пръст
с висящи градини
от латинки и детелини –
неизменните Семирамиди
на любовта…
и пирамидите от мъст.
Открехнатата пропускливост на балконче,
спира случайния пешак (несигурен в това)
с неочакван акустичен инструмент
в ръцете на талант.
И музика облива пластове на преходност
отекнала в черупките на калдъръм и памет
по хълмовете на висок и древен град.
Струна ли е символ на душата
сред крупни булеварди на плътта?!
Време е – време да се види,
белите отломки на свечерени дни.
Замлъкват пръстите на лято
…червена язвичка дими.