автор: desert_inrose

Всеки ден го виждам.
В чимшира се спотайва,
после косо се придвижва
към чешмата в края.

Щом го доближа обаче,
в черупката се свива.
Да дружим не иска, май че.
Или срамежлив е.

Сега ще седна тук при него,
догдето да се покаже.
Не вярвам дълго в тая жега
да стои като наказан.

Дядо гледа-гледа и се смее
зад лехите с чушки.
"Почакай само, ще полеем
със макруча таз черупка..."

"Дядо, не, ще го уплашиш!"-
чух се да извиквам.
Но е късно. Струйка тясна
по черупката се стича...

И след няколко секунди,
ах, какво да видиш!
Костенурчо имал люспи
и очите му примигват!

Подаде си главата цяла,
назад издаде и вратлето.
"Бил е сгорещен, и жаден.
А черупката му, цяла пещ е.

Костенурките обичат влага.
Те, нали са земноводни."
"Как се радва... Дядо, браво!
Дай на мен, да ти помогна..."