автор: osi4kata

Мило Дневниче,

Днес изминаха точно 5 месеца, откакто съм на диета и 1 месеца и 3 седмици, откак върнах годежния пръстен на Иван – сина на Сълзица, бившата ми шефка и бивша любовница на Пильо, най-добрия ми приятел. Единствен, да бъдем по-точни.

В отношенията ми с Иван всичко се развиваше нормално, допреди да осъзная, че не го обичам. Бях влюбена в него, побъркваше ме с нежността си, с романтичните си изцепки, та дори и с основателната си ревност. Гъделичкаше ми егото. Хубаво ми беше. До някое време. Когато се сгодихме и заживяхме заедно, обстоятелствата стремглаво започнаха да се променят. Той ми навлезе в пространството. Започна да ми диша във врата, започна да ми чете имейлите, текстовите съобщения на телефона, няма да се учудя ако си е наврял гагата и в личния ми дневник. Искаше да ми влезе в мислите, да чопли с красивите си пръсти в тях и да изчопли всичко, което не е свързано с него. Чисто и просто искаше да ме превземе подличко, посредством Троянския Кон на привидната си доброта. Обикновено пестеливите на думи темерути, които по някаква сбъркана причина умеят да се усмихват чаровно, минават за добряци. Две седмици след предложението му , Иван ме взе от работа и си тръгнахме уж към дома, но подминахме блока и продължихме нататък. Къде отиваме? – попитах, а той вика – ще видиш. И мълча до покрайнините на града, където по един тесен частен път стигнахме до малка зелена къща с фонтанче пред нея. Наоколо гора. Хубаво! Слязохме от колата и Иван отключи къщата. Заповядай – направи той жест с ръка, след като отвори вратата. Влязох и първото нещо, което ми се наби в очите беше клетката с Котю и старомодната ми закачалка. От отворената врата на спалнята видях леглото си. Веднага пуснах Котю, той издаде съскащ звук, шмугна се между краката ми и се покри нанякъде. Влязох навътре в къщата и установих, че всичките ми лични вещи са тук. Иван тъпчеше отстрани и очакваше реакция. Много усилия положих да не избухна. С овладяна интонация на гласа го попитах сам ли е пренесъл всичко и той смънка, че Сълзица организирала преместването. Намерих си дрехите, измих се и се преоблякох. Повъртях се малко из новата обител и попитах дали няма да излезем някъде. Що? – попита Иван – не ти ли харесва тук? Това не е моята къща – рекох. Моята къща е бяла и има вратичка за котки. И остъклена веранда. Няма шадраван с повръщаща риба.

Излязохме и вечеряхме в близкия квартал. Телефонът ми беше изключил и не знаех къде ми е зарядното. Прибрахме се. Интернетът беше скапан. Заспах пред телевизора с Котю в скута.

На другия ден получих телефонно обаждане от хазяина, който ме попита как предпочитам да ми върне предплатеня наем – по банков път или да ми напише чек. Отговорих му, че нямам намерение да напускам квартирата и той остана като гръмнат... После вика, добре че нямал готов наемател, защото веднага щял да го пусне да се нанесе. Толкова му било неприятно, че съм постъпила некоректно с него, и съм оставила Госпожата да се разправя с него. Веднага включих кого има в предвид. Извиних му се и му казах, че ще боядисам апартамента за моя сметка. Цели десет дни се опитвах да свикна с новото си положение на кандидат-снаха и бъдеща съпруга. През тези дни нито веднъж не спах с Иван. На единайстия ден излязох за обедна почивка и звъннах на Пильо. Срещнахме се далеч от Офиса, седнахме в едно кафе и му разказах какво става. Помолих го да ми организира пренасянето на багажа обратно и да не казва нито дума на „семейство Адамс”. И да не ми се обажда. Утре пак тук! – казах му. Прибрах се в Офиса и Сълзица ме викна при нея да обсъдим подробности около сватбата, като че ли тя ще се жени. Така разбрах, че не мога да обичам Иван. На другия ден Пильо дойде на същото място и ми каза, че всичко е готово. Утре, Пильо! В десет и половина са там. Ключ? Дадох му ключа и му обещах, че Иван няма да се появи, само да ми вземе Котю, който е в клетка в гаража, откак напика де що килимче има из новата обител.

Точно един месец и една седмица след церемонията с годежния пръстен, точно в 10.30 сутринта аз и Иван седнахме в Зеления Папагал, за да обсъдим уж сватбата. Така казах на Сълзица, за да изляза през работно време. Иван не се върза, той знаеше, че сватба няма да има, защото така бяхме решили преди 5 седмици и защото едва ли си мислеше, че съм променила намерението си. Говорихме дълго, по-точно – мълчахме дълго... Иван не е много по приказките, както знаеш. И това вече не го правеше да изглежда секси в очите ми. Опита се да скалъпи някакви обяснения как той бил мъжът в тази връзка и водеща фигура. Аз му напомних, че нямам нужда от ръководител движение, а от човек до себе си. Тогава той побесня и през стиснати зъби ми каза, че на мен ми е необходим само „тъпкач”. Че съм студенокръвна, себична кучка с развинтена сексуална фантазия... Прекъснах го малко преди да изпадне в подробности като го попитах наистина ли ме обичаше тогава, когато се разкрещя по улицата, след манастира. И той отвърна, че не си спомня. Тогава аз пораснах в собствените си очи, защото до ден - днешен не съм излъгала никого по толкова важен въпрос. Хората не забравят, че са обичали! Аз не бих забравила... Свалих пръстена и го оставих на масата. Иван ме изгледа с присвитите си злобни очи и пак през зъби ме уведоми – ще си говорим довечера! Ок- казах аз и си погледнах часовника. Беше 2 часа. Петък. ..Всъщност, знаеш че след около час се събираме в Кучешки Кокъл. Петък е. Ние няма да ходим – отсече той. Ще дойда да те взема в 3.30. Чакай пред Офиса. Сега трябва да закарам Сълзица до Нотариуса.

В 3 часа влетях в Кучешки Кокъл и си поръчах двойна водка. Суха. Изпих я бавно, с наслада. Тъй както се отпива Свобода. После звъннах на Пильо. Акцията беше приключила, а той ме очакваше в старата ми квартира. Викнах си такси и в 3.45 се метнах в него. Изобщо не погледнах към Офиса. У дома Котю ме посрещна на вратата, заедно с най-добрия ми приятел – Робинзон, наречен от мен Пильо.

Мило Дневниче, току-що се събуждам, протягам се в леглото, седнала и рошава и благодаря за шанса си да съм щастлива 26- годишна жена, която днес ще се яви на четвърто (последно)интервю за работа. Истинска работа. Човешки Ресурси. С истински шеф, надявам се. И с адекватна заплата.

Кантарът показва 48 кг! От малката стая излиза Пильо и пита аз ли ще влизам първа в банята. Благородно му отстъпвам ред, защото знам колко е слабо налягането на водата по това време. Той се усеща и се опитва да го играе кавалер.. Накрая хвърляме чоп и печеля. Пильо влиза в банята и ме пустосва. Още не сме спали заедно, но не се заричам.. След седмица е Коледа и сме канени у баща ми и новата му жена, която се оказа копие на мама. Хубавите ябълки – свинете ги ядат. Но баща ми е все пак мой роднина, а аз нямам много. Даже хич!

Стискай ми палци за интервюто, ще уговаряме заплата...