Около мен – разгърден юли.
Избухват храстите в зелено.
По зачервените ми скули
се стича слънце разтопено.
По голото ми, топло рамо
нахално вятърът се гали.
На побелял от жупел камък
сънлива котка се въргаля.
Пуфтят от жегата тролеи,
изкряква гларус мързеливо,
панелените пити тлеят,
пране, от прахоляка сиво
лениво махва на пасажа
врабчета, клюмащи във нега.
Бургаско лято! И на плажа
ще се спася от тая жега. :)