автор: ellyst

А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък

брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята

една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната й одежда
съшит от спомените плащ е.

Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.