Все същото от векове – тръбата възвестява бал и
възсядат своите коне, пришпорват ги, същински хали.
Кънти галоп, камбанен звън и звук фанфарен се омесват.
Препускат принцовете към лелеяната си принцеса.
И всеки иска да е пръв, към щастието бърза, явно.
Готов е да пролее кръв, ако потрябва, но безславно
не би си тръгнал за дома. На принцовете им е ясно –
принцесата е сал една, а много- те. И бързат бясно.
Копитата изхвърлят пръст. Ездачите с очи изпращат
от нивите моми със кръст като топола, с топли пазви,
дърварски щерки със коси като пшеница в късно лято.
Пастирки с лешници-очи след тях с въздишка поглед мятат.
Летят конете, век след век, а Принцовете не разбират,
че не Принцеса, а човек за спътник трябва да избират.
И пак ще минат векове, но все така ще са нещата –
фанфарен звън щом призове, ще гонят принцовете вятъра.