автор: sav11

-Елате, ще Ви заведа при шефа-
предложи ми възпитан служител.
-Извинете ме шефе, господинът ви търси.
Дочу ми се, че казахте “ДА”.
Секретарката до шефа гордо стоеше
и оправяше свойта пола.
-Със заплата вече глобен си!
-Да влезе човека сега.
-Ти върви си, после ще видим-
на секретарката кимна с глава.
Тя сияеше, нежно пламтеше
с колие от злато в ръка.
-Заповядайте, моля седнете.
Притеснено седнах, едва.
-Моля слушам ви, кажете.
-История велика, три години писах.
История за нашата страна.
Пари ми трябват днес за превод,
да я прославим по света!
Пари ли! Няма от години!
Дори заплатата ми намаля.
Едвам ми стигат за маслини
и загоряла кифла през деня.