автор: kasiana

(фентъзи)


          Но изведнъж Имеона започна да пропада в някакво безвремие – без небе, земя и светлини…В ушите ù се заредиха мрачни стихове:


Затварям ти завинаги небето.
И в мрак дълбок ще те запратя.
В забрава ще посърнеш в Лèта.
Антракт. Без слънчеви обрати.

          Някой или нещо отнякъде, по необясними за нея причини, я обстрелваше с черни мълнии, опитваше се да пробие светлата ù аура и да прекъсне нежната нишка, която свързваше астралното със земното ù тяло…И съскаше тези мъчителни думи…Но кой? И защо?

          Девойката се опита с последни сили да си поеме дъх и да се откъсне от мрака…

          Олюлявяйки се, тя стана от фотьойла, отвори лаптопа, записа на файл поетичната заплаха и откри, че първите букви на всеки стих, четени отгоре надолу, образуват акростиха „ЗИМА”. Но защо? Защо точно сега? Откъде този хлад и тази болка в областта на сърдечната чакра Анахита? Нима Фортуна ù отрежда крехко и кратко щастие?

          А миг преди това тя се носеше в астралното пространство на крилете на кондора към планината Имеон и сякаш вече дочуваше думите на оракула на Богинята Майка Мада–Ра…

          Писателката не се страхуваше от заплахите на невидимите черни сили…Знаеше как да ги надхитри и неутрализира влиянието им върху себе си…
          Седна отново във фотьойла, пое си дълбоко въздух и започна внимателно да медитира върху сърдечната чакра… Трябваше да разсее и прогони тягостните мисли и чувства, които се вихреха в нея…
          Затвори очи и започна да повтаря напевно:

Щастлива съм! И ще разлистя дори и голите скали!
Щастлива съм! И ще разлистя дори и голите скали!
Щастлива съм! И ще разлистя дори голите скали!

          Спря едва когато душата ù отново полетя в звездното пространство, превърнала се във фин инструмент на божествената любов.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

АСТРАЛЕН ПОЛЕТ

          Когато пак стигна до скùта на Повелителката на небесните коне, тя се промуши през улея в тавана му, след това влетя в голямата пещера и приседна до Еспора, Александър и Хефестион. Никой освен жената оракул на богинята Майка Мада-Ра не я виждаше…Мъдрата жена ù се усмихна и продължи разговора си с Великия пълководец.
          - Защо си тук, Александре? – попита тя.
          Той стана и се отправи към нея с цел да ù поднесе в дар няколко скъпоценни камъка, но жената оракул го спря:
- Ние, истинските посветени в знанията на древния ми род, не търгуваме с уменията си. Седни до мен, Велики македонецо. Питай каквото искаш и сподели каквото те вълнува.

          Между сталактоните имаше два каменни трона. Прорицателката седна на единия от тях и даде знак на Александър да заеме другия.
          - Какъв е произходът ми? – попита директно той.
          - Знам, че този въпрос те вълнува и терзае душата ти. Аз няма да ти отговоря, а ще те оставя да погледнеш в моята кристална сфера. Ще видиш зачатието и раждането си – каза мъдрата жена и допълни:
          - А след това пак можеш да ми задаваш въпроси.
          Тя стана, взе блестяща сфера от една ниша до своя трон. Постави я в бокал от мелхиор върху каменна масичка в средата между двата трона и каза на Александър да гледа в кристалната топка.
          - Но това е Самотраки…, виждам водопадите …, а сега Филип и Олимпия…- възкликна Александър.
          -Така е. Както виждаш, заченат си през ноември след Големите мистерии, посветени на Кабирите – Великите богове на траките – каза предсказателката.
          - Но сега виждам Олимпия с египетския звездоброец, който бе един от учителите ми…
          - Да, това е хитрецът Нектанебо… Не го биваше, горкия, във военните дела, ала в магиите бе недостижим… Докато не ядоса всички египетски богове, които го изоставиха и бе победен от персийците… Но жената до него не е Олимпия, а сестра ми Оксана, която тогава много приличаше на майка ти…
          - Но това, това е моята дойка, която ми разказваше чудни източни приказки…
          Македонецът замълча, после погледна към Еспора и каза:
          - Ето откъде знам песента ти, Повелителко, на небесните коне…Но защо съпругата на фараон е моя дойка?
          - Ти се роди в една нощ с племенника ми – сина на Оксана и Нектанебо, но детето на сестра ми почина… А майка ти нямаше кърма…Тогава Оксана ти стана млечна майка… И понеже двете много си приличаха и хората често ги бъркаха, скоро злите езици, които се дразнеха от светкавичните военни успехите на македонската царска династия, пуснаха слухове, че Нектанебо е твой баща. Така всяха раздор в семейството ви. Тогава сестра ми и Нектанебо напуснаха двореца…
          - Къде отидоха след като напуснаха Пела?
          - Нектанебо не можеше вече да бъде фараон, но мястото му на върховен жрец на Египет никой нямаше право да заеме, докато е още жив…А Оксана! Тя замина за Великия български град на Слънцето в Урал, който след много векове археолозите ще открият. За човечеството той ще стане известен с името Аркаим. Там сестра ми се посвети на древните учения на рода ни.
          - Значи Нектанебо ми е казал в храма на Амон Ра в пустинния оазис, че съм син на Амон Ра…И в Пела дърдореше същото, но не му вярвах, защото мислех, че е най-обикновен лечител…
          - Той мечтаеше Египет да бъде свободен. От другите си съпруги бе имал синове, но те починаха много млади…Остана му само една дъщеря, която посвети живота си на богинята Изида. И понеже ти беше откърмен от любимата му жена Оксана, той виждаше в теб свой син и наследник, който ще освободи родината му от персите…
          - Значи не съм син на бог Амон Ра?
          - Физически - не, но духовен – да. По-важни за нас човеците са духовните ни родства с великите ни предци или богове, които трябва да почитаме. – каза жената оракул.
          И двамата замълчаха. Еспора засвири на флейта…Предсказателката разпръсна златиста прахан и пещерата грейна с цветовете на дъгата. Свеж аромат на сандалово дърво и благоуханни цветя изпълни въздуха…

          Бе минал само половин час, откакто астралната същност на Имеона се бе озовала отново в импозантната пещера, но тя имаше усещането, че е там от часове…

          Когато и последният звук от флейтата на Еспора затихна, Александър отново се обърна с въпрос към предсказателката?
          - Ще видя ли Небесните коне?
          - Това ще реши Еспора – отвърна жената оракул.
          Тя даде знак на младата жрица да се приближи, сбогува се с Великия македонец и се оттегли някъде зад ефирните завеси от сталактити…
          Еспора зае трона ù, погледна в очите Александър и попита:
          - Кои коне Ви интересуват по-точно?
          - Небесните…
          - Добре, гледайте внимателно в сферата и ми кажете за кои от тях става дума.
          Тя направи няколко плавни движения с ръце над кристалната топка и в нея се появи табун бели коне, носещи се вихрено през равнини и планини. Александър ги гледаше прехласнат от изящните им фигури…Но след миг в сферата се появиха летателни апарати, които индийците наричаха вимани. Те прелитаха в сферата, издигаха се и кацаха…И спряха дъха на Великия пълководец. Той бе чел в древни папируси за тях, но мислеше, че са измислица на шаманите…И въпреки това, не спираше победния си ход на Изток с надеждата да ги открие…
          - Тези апарати са ни завещани от светлите умове на Хиперборея, предци на моя, твоя и още други арийски народи…Но тайната им досега никой не е открил…След две хиляди и триста години обаче представители на няколко велики сили ще ровят из тези земи, за да ги търсят. Ще проникнат и в моя скит, ще видят рисунки и каменни образци на виманите… И ще се опитат да ги извадят от пещерата, където те ще са пролежали пет хилядолетия. Но всеки войник, докоснал се до тях, ще попадне във вълните на времето и ще изчезне безследно…

ИЛЮСТРАЦИЯ: Виман, открит в пещерите на Афганистан, близо до Балх

ВИМАН

          Беше време астралното тяло на Имеона да се върне в тялото си. Предстоеше ù обратно летене, което криеше хиляди опасности…Тя вече се досещаше защо преди това се появи тъмната сила.
          Виманите!
          Някой искаше да разгадае тайната им чрез нея…
          Ефирното тяло на Писателката се понесе устремно над планини и гори. Тъмната сила, която я беше изгубила, сега отново се появи, опитвайки се да я свали на земята. Но Имеона мислено затвори ефирното си тяло в цилиндър с огледална повърхност, който отблъсна мрачните мисли, с които тази сила я атакуваше.
          В съзнанието на девойката звучеше музиката на Рихард Вагнер – „Валкирии”… Но вместо да я отчайва, укрепваше вярата ù, че победата ще бъде нейна – на Имеона.
          И тя ускори летежа си.

МУЗИКА:

Wagner - Valkyries