автор: azzurro

Сопот 08.07.2012
Посвещавам на Ники Йотов от “ Скайномад”, човекът който скъса земното притегляне в мен и превърна мечтата в реалност.
Благодаря ти Ники!!!

Да се откъснеш от себе си и да останеш свързан единствено с пъпната връв на многоцветните копринени конци и онова огромно ефирно крило, това е не само изживяване, това е осъзнаване, че абстракцията на мисълта води до точката на изобретяване, възмездила полета на духа.
Изпитвам страх от високо, но се хвърлих в приключението, наречено полет. Бързо откъсване от земята. Страхът нямаше време да проговори. Единственото сетиво-очите остана жадно да поглъща сменящите се картини на отдалечаващите се приятели , хълма, табуна с конете и усещането, че вселената е енергия от вятъра до облаците, морските вълни и слъчевите лъчи. А след това онова реене на високо и все по- високо, при което въпросите ми изчезнаха, а с тях спря и хода на мислите в главата ми. Само очите ми, удивени, виждаха как долу пътищата от пътечки се превърнаха в тънки линийки, като драснати с молив, и все по-големия хоризонт, с огромното било на планината. Остана мълчанието, празното пространство, наречено въздух и единствената опора - звука на шушкащото крило усещането, че зад мен е Ники и огромната височина. Горе, във висините и нищото осъзнах, че само моето тяло е нещо материално, тежко и нищожно. Мълчание. Приземяване и усещането , че една част от мен завинаги остана там, горе.