автор: nickyqouo

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Зад гърбовете на демоните се понесоха шест сенки, седмата бе потънала в гората. Стовариха се въхху им неочаквано и със стаената злоба и ненавист на господари поставени на колене от доскорошните си роби.
И ето, сега им се предоставяше възможност да си го върнат тъпкано! Малкото острие на господин Хикс преряза първото гърло сякаш режеше буца масло. От гърлото, в едно с потоците кръв, изригнаха и хъркащи звуци. Демона покри с четирипръстите си ръце зейналата дупка. Господин Хикс изтегли чисто новия меч от рогерианска стомана, висящ на простия кожен колан на демона и го прободе с бързо движение в гърдите.
Негул бе притиснал в мощна прегръдка втория демон и изглежда нямаше нужда от помощ. Лявата му ръка бе обгърнала врата на демона под ббрадичката, а дясната бе обхванала тила му. Демона висеше във въздуха и яките му крака ритаха във всички посоки. Господин Хикс се насочи към другите.
Останалите двама демони бяха повалени на земята.Телата им се мятаха притиснати от по двама от неговите хора. Със светкавични движения Хикс се приближи до по-близката група и нанесе два удара с меча в тялото на демона. Тялото потръпна в конвулсия и се отпусна. Хората му го обезоръжиха и се хвърлиха да помагат на другарите си борещи се с последния демон, които изпитваха сериозни затруднения. Демонското тяло почти се освободи от хватката им, устта бе зинала да нададе вик, когато ръцете на господин Хикс забиха окървавеното вече острие на меча в гръдния кош на съществото. Металът проникна с приглушен звук в тялото разкъсвайки мускули и кости, бели дробове и сърце. Господин Хикс натисна още повече влагайки цялата тежест на тялото си, дръжката опря в гръдните мускули на демона. От устата и ноздрите му се стекоха гъсти тъмни струи лепкава течност, обливаха гърдите му и обагряха пръстите на Мършавия господин Хикс. Очите на демона бяха впити в лицето на Хикс което бе надвесено на сантиметри от демонското.
- Нито звук робе! Нито един проклет звук, дяволско изчадие! Умри! - Ръцете на господин Хикс завъртяха острието вътре в раната, това предизвика огромна болка в умиращото тяло на дамона. С последна и върховна концентрация на изтичащите искри живот тялото му се напрегна, главата се изстреля рязко напред и зиналите окървавени челюсти се сключиха върху лицето на господин Хикс. Хикс изрева от болка с което вдигна лагера на крак. Вплете пръсти в гъстите сплъстени кичури обрамчващи главата на демона. Болката бе ослепяваща, разтърсваща! Демонът отметна тежката си глава назад, вратните му мускули се издуваха като стоманени въжета под кожата, откъсна парче от лицето на Мършавия, целият нос, част от дясната буза и горната устна! Изплю ги заедно със собствената си изригваща от вътрешните разкъсвания кръв и нададе кратък протяжен стон преди тялото му да се отпусне безжизнено в ръцете на двамата мъже.
От обезобразеното и гротескно лице на господин Хикс бълваше кръв, физиономията му се бе превърнала в озъбена и безноса маска, от гърлото му изригваха ревове на болка и псувни. Негул бе успял да пречупи врата на своя противник и докопа секирата му. Огледа се. Лагера бе на крак! Върху им налитаха безредно десетки демони, награбили главни от огньовете както и разнообразни оръжия. Контактът щеше да настъпи до броени секунди! Какво им оставаше? Бягство? Не! Трябваше да създадат колкото е възможно по-голяма суматоха в лагера и да осигурят по този начин добър аванс на Сейдур Мазния. Битка? Да! Вероятно последната схватка в живота! Негул от далечната област Средни Хълмове вдигна секирата високо и се хвърли напред за да посрещне първите налитащи демони.
- Елате зверове! Негул от Средни Хълмове ви очаква! Елате, дребна сган! Приготвил съм ви изненада! Аааааа...!
Оръжието му се завъртя в бърз танц на смъртта и повали двама от спускащите се демони. Брадвата му със звън се срещна с оръжието на трети. Вълната го заобиколи и се нахвърли върху господин Хикс и останалите. Освен Негул и Хикс, още двама от хората бяха въоръжени с оръжия взети от мъртви демони които бяха съставяли пленническата охрана. Другите двама бяха с голи ръце. Очите на господин Хикс щяха да изхвръкнт от орбитите, мечът в ръцете му бе сякаш оживяла сребриста дъга която сееше смърт и опустошение край себе си! Старият майстор бе на границата на Разума! Тялото му се подчиняваше на дълго култивирано и развивано бойно майсторство, светкавичен рефлекс и инстинкт за самосъхранение. Оръжието му срещаше със звън друго оръжие, отбиваше удари, забиваше се в плът, сечеше кости. Около дъбовото дърво където бяха вързани доскоро пленниците се вихреше кървава сеч.
Още един от хората на Хикс успя да се добере до меч и се впусна в мелето от тела, стомана и смърт. Шестият бе съсечен с брадва която се заби в бедрото му хвърлена от разстояние. Шокиран от силата на удара и болката, мъжа се улови за почти отсечения си крак, позволи да го доближат и разкъсат на части за броени секунди. Повече от десет демонски тела се въргаляха съсечени, мъртви или умиращи на горския килим под вековното дърво. Крясъците огласяха тъмната гора надалеч. Хората се отбраняваха с решимостта на диви зверове притиснати в безизходна ситуация. Демонската атака сякаш се разколеба, вилнеещата стомана в ръцете на малобройната група хора, състояща се от обучени наемници, изглежда успя да пречупи масираната но неопитна с оръжието демонска вълна. Хората образуваха около себе си периметър осеян с трупове. Негул изкрещя:
- Да пробием към конете докато не са се сетили да използуват лъкове!
- Не! Неее! - Господин Хикс се хвърли сам напред в редицата демони. - Не и ф-ф-фреди фа съм им фидял кръвчицата на ‘сичките!
Хикс се озова сам обграден от ниските набити тела на демоните, меча му изсвистя отново и отново! Ръката му издигна за нов удар! В най-високата и точка на издигане нещо изсвистя над главите на демоните и отсече ръката на господин Хикс от лакътя. Чуканът остана да стърчи за миг във въздуха с бликаща кръв, докато ръката държаща оръжието вече се удряше в разкаляната и изпотъпкана влажна трева. Хикс бе застинал за част от секундата, в следващия миг демоните се хвърлиха върху му за да го довършат. Брадвата на Лоуг бе отлетяла в храсталака след като отсече вдигнатата ръка на Мършавия. Самият той се наведе до повален свой събрат и измъкна от четирипръстата ръка друга бойна секира. Негул видя края на своя водач и взе решение.
- Бягайте, разпръснете се в гората! Спасявайте се както можете! - Четиримата останали мъже понечиха да се пръснат из храсталаците вляво обграждащи дъба. Към тях полетяха множество ножове и брадви, увлечени от показното изпълнение на Лоуг. Двама успяха да се гмурнат в гъстите храсталаци, трети падна повален. Негул се понесе към далечния край на полянката вдясно. Пробяга десетина метра невредим, навлезе в гъсталака...Хрууп! Неистова болка проряза пищяла на десния му крак. Умът му се запита: ”какво става, какво се случи?”, след това регистрира за част от секундата, че изнесения му напред за поредната крачка десен крак не среща опората на земята! Миг по-късно чуканът се заби в земята, заострената кост потъна в пръстта, тялото му полетя надолу усуквайки се около центъра на болката в отсечената кост забила се в меката пръст. Болката го заслепи, издаде кратък звук, изпусна се в гащите и загуби съзнание. Безчувственото тяло на едрия мъж се сгромоляса и вдигна вихрушка от листа и частици пръст.


*******


Браг наблюдаваше как синеоката господарка изпадна в истерия и необуздан гняв когато разпозна в обезобразената купчина месо своя син Тир Хоол. Алва я укроти с два бързи удара, един в гърлото за да млъкне и втори в диафрагмата с коляно, с който и изкара въздуха. Блъсна тялото и на земята и пристегна въжетата отново. Баронесата опулила очи се опитваше да си поеме въздух. Алва я обърна на една страна и просъска:
- Дразниш ме жено! Трябваше да млъкнеш когато ти се заповядва!
В този миг избухна врявата в долния край на лагера където бяха отделени пленниците. Повечето демони наскачаха грабнали главни от огньовете и някакво оръжие. Лоуг нареди на Алва:
- Стой при нея! Пази я! Мортир я иска жива!
Планинският ловец кимна и прибра меча появил се светкавично в ръката и. Лоуг и Браг се спуснаха по склона към отдалечения на 30-40 метра от основния лагер район където бяха отделени пленниците. Схватката се разгаряше. Тълпата демони се подлагаше на безмислена сеч, пречеха си взаимно, напиращите отзад изтикваха предната линия в стоманения пириметър където попадаха под смъртоносните остриета на опитните бойци. Браг се отклони вляво и се насочи в дъга през шубраците към малката полянка около дъба където сражението бе в своя апогей. Възнамеряваше да изскочи в гръб на отбраняващите се хора. Дочуваше шума от битката. Вече бе близо и щеше да се включи всеки миг!
За кратко настъпи затишие, някой изкрещя някакви думи на езика на Вандерлее, отговори друг глас и оръжията звъннаха отново. Браг вдя удобна малка просека в шубрака откъдето можеше да излезе на полянката вдясно и зад гърба на човеците. В същия миг те се пръснаха в различни посоки. Право към него летеше огромен мъж с окървавен меч в десницата. Браг се шмугна в леската отляво и стисна дългата дръжка на своята брадва. Прониза го остра болка там където се бе забила стрелата на Алва преди няколко дни - „сякаш бе преди столетия!” - мина през ума му. Толкова много други неща се случиха между онзи болезнен миг тогава и тези секунди на очакване сега!
Мъжът навлезе в храсталака. Хруупп! Брадвата мина през плът и кости сякаш сряза млада вейка. Мъжът се стовари тежко върху пътеката. Браг изскочи от лесковия шубрак, замахна отново и острието разполови черепа, превърна в пихтия мозъка и се впи в черната пръст. През клонака светлината се увеличи. Втората луна показа усмихнатото си лице издигнало се над дървесата.


*******


Сейдур Мазния се спотайваше в храсталака. Бе пробягал устремно около петстотин метра след като се промъкна през външния обръч от стражи. Това не бе особено трудно тъй като демоните нямаха опит в тези неща и се бяха скупчили заедно на няколко места, вместо да са разпръснати и по-добре прикрити. След като спря и се ослуша Сейдур Мазния взе своето решение! Няма да рискува главата си като се изтъпани пред барон Хоол с тази невероятна история. Побърканият дебелак щеше да го овеси на куки с главата надолу, да го дере жив и да храни песовете с парчета от плътта на Сейдур! Не! Сейдур Мазния имаше намерение да поживее още известно време. Напъха пръстена на рода Блууз в кесия висяща на врата си. Спусна се по склона. Пресече пътя. Отдалечи се на няколкостотин метра от него в посока юг, после свърна на изток и си плю на петите.
Някъде по това време неговите другари се биеха ожесточено със своите врагове демони за да осигурят на своя вестоносец Сейдур Мазния достатъчна преднина при евентуално преследван