Обух си гръцките сандали
нахлупих сламена капела ,
но няма никога да стигна
на мъдростта езоповска предела ...
Със слънцето поделяме си плажа
и се любуваме на приказни миражи
на пищна плът във младост разцъфтяла ...
Своята глупост гузно аз събрах
и вързах в мъничък вързоп ,
нали на ум се учех от Езоп ...
Човешкото да търсиш днеска
е огромна капитална грешка ...
Човечеството плува на морето в глупостта ...
Под слънцето човешката ни злоба
разцъфва като пролетни цветя .
12 юли 2012