Затихващите стъпки на жената
и чезнещия в пътя цветен шал
отиваха си с крачка непозната,
оставяха ми тежката печал.
Коя е тази,дето си отива?
Сълза ли чиста или тя е грях?
Дали при мен билА е тя щастлива
или раздялата я аз посях?
Със упрек премълчан ли тя замина,
фалшивите ли чувствя долови?
Спестената ли обич ни изстина?
Или не я разбрах сега,уви!
А звуците от стъпките громолят
и пътя заканително трепти.
Очите ми сега за дъжд се молят...
Душата ми за сбогом си шепти.