автор: lordly

- Суша, брадъре, суша – завайка се Ганчо Лъвът, преди още да сваря да го запитам, как е хавата и ме изненада.
То, че е суша и по телевизията, и по радиото го коментират, и до цените на пшеницата, царевицата и хлябът вече опира работата, ама пък баш Ганчо Лъвът да се закахъри за туй, никак, ама никак не ми иде. Чакайте, аз още не съм ви го представил.
С Ганчо се запознах на Приморско преди почти 40 години. Тъкмо се бях гаджосал с едно красиво момиче от Братислава и той налетя да ми го взима. Спречкахме се тогава, но после се разбрахме, почерпихме се и кажи-речи приятели станахме. Та, тъй научих биографията му. От Хисаря бил родом и там навлязъл и „изпекъл” занаята на „гларус”. Помагал на бездеткини да зачеват и доста допринесъл за смекчаването на демографския срив. Явно усилията му са останали неоценени от мъжкото съсловие, щото след няколкократна смяна на физиономията, се беше изнесъл на морето.
През седмицата която тогава изкарахме заедно, Ганчо се утвърди в очите ми като всепризнат „баш-гларус”. После съм го засичал като спасител на Слънчев Бряг, барман в Созопол, сервитьор в Равда и продавач на царевица на Северния бургаски плаж. Сега беше навирил шкембе на шезлонг до водните колела и като на глух ми повтаряше:
- То бива суша, бива, ама като тая не е било! Ей го, средата на юли сме, а още сефте нямам, ни на чуждо, ни на нашенско! Пък съм свалил гарда. Ти, нали ма помниш кво бях едно време? Като изрева лъвската и им омекваха на рускинчетата коленете. Сега по цел ден си дера подир водните колела гърлото, но и бабите дори не ме поглеждат. Суша, суша-а-а-а – проплака Лъвът и закима кахърно с глава.
Позагледах се аз в Ганча: ми то от корема му не може се види кво има под него, паласките му прелели като тесто от нощвите, а гривата и мустаките му побелели и уредели. Нищо общо с някогашният „баш-гларус”, Ганчо Лъвът. В името на старото ни познанство, обаче го потупах по още рунтавите гърди:
- Виж, брадъре, от баба си знам, че на сушата, майката и е в поливането, а и молитва също помагало.
- Поливам, мой, пръскам ги и с морска, и с чешмяна вода. Даже и гърбовете им с плажно масло мажа, ама не би и не ще. Виж за молитва, не съм се сетил. Ама щом е за къдем, ще събера утре заран спасителите, чадържиите и диктора даже ще викна, и ще му спретнем един „Вай дудул” по брега, белким секне тая суша, ей...