автор: osi4kata

Теглих си един душ и сега се обличам. Чудя се дали да си връзвам косата, или да ходя като «лудото ленче».
С вързана коса изглеждам по-сериозна, а напиването тази вечер изисква сериозност. Телефонът звъни, вдигам го и чувам гласа на Пильо (един приятел).- Пильо, - цепи се Пильо - аре да ходим до Четирите Краля и да се отцепим като за последно.- Що, бе, Пилюшко? – питам аз.. Що като за последно? Да не си решил да се махаш нанЕкъде?..- А, не! – отвръща моят човек – Къде да се махам с тоя заем и тия три жени на главата? Бързо скачай в гащите, образе, че те чакаме с Жижи долу. Жижи е една от балдъзките му..

Набързо си връзвам косата с черен ластик, слагам си две халки на ушите, напудрям си носа, изчетквам си сакото, че и то е черно, досипвам малко суха храна в купичката на Котю (котарака), покатервам се на най-високите си обувки, слагам си ключовете в чантата и се сещам, че трябва да си проверя сметката, че с тия обедчета – може и да съм на червено. Компът е включен денонощно, влизам в акаунта си и се припотвам леко – 56.30 са останали само. Прехвърлям си от кредитната 200 кинта, грабвам си чантата и блъсвам вратата подире си. Веселата Вдовица ще ме разори! Утре ми пристигат 800 кинта, от които трябва да отделя 460 за наем, а за текущите сметки.. бе, не ми се мисли!

Пильо и Жижи ме чакат в пильовото БМВ. Той иначе се казва Роби, но Пильо му ходи повече. Мноого е сладък, нищо че е гад и половина. Жена му гледа двете породени момиченца в къщи, а той миткосва като Миндовата Кучка с балдъзето. Един ден го питах как може да изневерява на жена си със сестра И, а той ми отговори – Хуй род не отделя, Пильо! – което изчерпа въпроса. Познаваме се с него от сумалъка и време, но никога не сме били интимни. Веднъж само той спомена, че умните жени му действали противопоказно на либидото. Сигур ме мисли за умна тоя.. Хахаха!

В Четирите Краля е гъз до гъз. Намираме си три места на бара и веднага си поръчваме водки с Ви. Казвам му на оня льольо – бармана, да ми ги даде по отделно и той ме пита от Източна Европа ли съм. Не, отвръщам аз, от Нибиру съм и той млъкна. Жижи, балдъзето, се гуши като врабче у Пильо и аз си мисля, че толкова беззащитна не мога да изглеждам дори и да съм без крайници.. Мъжете си умрАт за такива бамбини – Либидото ги удря навсякъде...

На масата зад нас някаква се цепи с пълно гърло и смехът И ми се струва познат. Дискретно поглеждам през рамо и виждам кого мислите – Веселата Вдовица.. Шефката, бе. С шофьорчето и още два-трима младежи. Абсолютна педофилка е тая! Жена на крайностите. Жени се за шугар-дедита, пък се забавлява с той-бойчета. Разположила се е гордо като Стара Планина и се киска до несвяст. По едно време ме забелязва и довтасва (предполагам заради Пильо) с чаша скоч в ръка, И тя го пие чисто.. Да не се мине! Ама едва ли барманът е посмял да я пита от коя Европа е.

- ООО, Рени – зъби се многокаратово насреща ми Веселата Вдовица. Радвам се да те видя, че се забавляваш! Много са ти сладурски приятелчетата. Няма ли да ни запознаеш?. .. И веднага си протяга десницата напред – Приятно ми е – Сълзица!За пръв път И чувам малкото име и се шокирам – баси, грамадната сълзица! Хората трябва много да внимават като си кръщават децата с такива специфични имена! Би било добра идея да се обръщат към астролог-гадател или поне да ги ограничават със сладкото.На Пильо комбалите му светват и веднага поема крепката И десница. Краставите магарета през девет села се надушват!..

- Много ми е драго, госпожице – изкривява се душицата той и се ухилва с немирната си усмивчица, пред която даже и моите колене омекват.. Робинзон ми е пълното име, ама за приятели съм Роби или Пильо. Изберете си, което Ви харесва. На стария верек му харесва Роби, естествено. Сигурна съм! На тая И е под достойнството да се занимава с пилета, па ако ще и да са породисти. Никога не бъркам – така наречената Сълзица измяцва (отде го измъкна тва гласче, ма?!)

– Роби, здравей! Говори ми на «ти», моля те. Това приятелката ти ли е? – и посочва с голямата си глава към Жижи.Пильо е безочлив и затова моментално я спастря:

– А, не! Аз съм волна птичка! Това е братовчедка ми – Жижи. Жижи, какво си се свило, бе мило. Представи се на госпожицата..

Жижи се изчервява от яд, но понеже е миловидна, ядът И минава за срам и се запознава. След малко Шефката отпраща шофьорчето си и другите момченца - накъдето им видят очите и ни кани на нейната маса. И се почва тя една – мътна и кървава! Изобщо не ходим до бара. Голямата Сълза принуди барманчето да лети като майка -лястовичка до нашата маса. Чак ме хваща жал като го гледам колко е старателно горкичкото. Кво им прави тази хиена, идея си нямам. Всичко що се има за мъж наоколо се надпреварва да сервилничи. Дори и Пильо, великият шмекер, е погълнат от тежкото И (в прав текст) обаяние и все по-рядко си подлага рамото на Жижи да се гушка в него. Балдъзето ми шепне, че ще го обади на кака си и на мен ми става толкова смешно, че гаврътвам поредната водка на екс.Танцуваме и Робинзон ми шепне в ухото:

- Пильо, тая кака ще я катурна, да знаеш! Много секс има в нея...Отвръщам му да бъде с повишено внимание, щото вдовицата е като зла карма, но той не ме чува.. Наумил си е и ще се прежали...

Сядаме си и аз усещам, че водката ме е хванала. Извинявам се (сякаш някой ще забележи отсъствието ми), че трябва да тръгвам и Шефката ми предлага да ползвам колата и шофьора И за да се добера до нас, а Пильо се прави на мъж и ми казва да не плащам нищо – той черпел, но да закараме и Жижи до тях. Става ми съвестно, че той ще плаща (сметката ще е космическа сума), но после размислям и решавам, че всеки трябва да си плати за гяволъка! Взимаме си довиждане, хващам Жижи под ръка, защото е зАцапала яко свещите и се измъкваме от Четирите Краля. Лимузината е спряна направо пред изхода и шофьорчето дреме вътре. Обяснявам му какво е наредила Веселата Вдовица, давам му дирекция и той, без да ме погледне, подкарва първо към Жижини, а после към нас.Оставяме Жижи и аз я питам иска ли да я кача до горе, а тя отвръща «ТЦ» и повръща на тротоара. Изваждам пакетче кърпички от чантата си и И ги подавам, тя се избърсва и ме гледа като маче. Дожалява ми, моля шофьорчето да ме почака и я качвам до тях, че като я гледам - може да се мушне у спалнята на нЕкой съсед и да си отнесе я боя, я нещо друго...

Връщам се и младежът-шофьор този път ми се усмихва като на стара дружка. Решавам да се правя и аз на Главна и сядам на задната седалка, а той ме гледа в огледалото и пак се усмихва.. Кво му стана пък на тоя?! Като че ли за сефте ме вижда.. Пристигаме пред квартирата, казвам лека нощ и благодаря, и този път той ми отговаря с «доскоро!»

Отключвам си вратата и Котю ме посреща като ме гледа укорително, както родител би посрещнал дъщеря- тийнейджърка, която се е прибрала в полунощ и смреди на пиячка. Сипвам му още малко от негово «кюспе» в купичката – да го омилостивя, свалям кофража, мия се и си лягам. Не след дълго вече сънувам Пильо – мъжът, за когото съм 100 % сигурна, че никога няма да имам. Пък искам и затуй го сънувам... Гладка кокошка просо сънува + Инстинкт за самосъхранение...