автор: petinka

Виновна съм явно по всички закони-
на Дарвин, на Нютон, дори Архимед,
където плод пада далече от корен...
Вина ми вменявайте, и... прав ви път!

Вменявайте! С хули и злоба кълвете,
та очните ябълки да изтекат.
На мястото празно - на сухия плевел-
ще цъфне кокиче - свеж пролетен цвят.

Виновна ще бъда в каквото решите:
за туй, че поток се превръща в река,
за туй минзухар че е цъфнал напролет
и птичите песни огласят света.

Виновна да съм и за залеза в парка,
разходка с приятели - длани в дланта.
Виновна...!Но знайте - в себе си кътам
сърце и душа. За тях нямам вина!

Очите, които с усмивка искряха
и думи редяха с корен "добро"
сега са отвърнати. И за отрова
не сменям сърце като кат облекло!