автор: waljo

Земя свещенна на деди,
люлка на безброй герои.
Съдбата тъй ни отреди,
отново нямаме покой.


Живеем робски, без морал
ценностите - подменени...
Всичко цапаме със кал
хората, са в дупки сврени!

Родино мила и свята ,
кърмила вечно таланти,
Ти си раят на земята,
ала тук сме - емигранти!

Нищо не е, като преди.
Историята - сменена...
Власт,простотия и пари,
а Нацията - унизена!

Туй ли е мойта Родина?
Май вече чуждо ми е тук
Не ща мечтана чужбина,
оставам българин на пук!
2008