автор: ATOM

На дните бързи ишиаса
боли и не познава лек,
но нека ме тормози. Аз съм
просто някакъв човек.

Животът – неизбежна каса,
която не приема чек,
преджобва ме за дъх, но аз съм
просто някакъв човек.

Животът е една гримаса
за ден, година или век,
присвила битието. Аз съм
просто някакъв човек.

Нали съм с правилна нагласа
и аперкътът му е мек,
защото се приемам – аз съм
просто някакъв човек.

Решавам, че е безопасен –
омръзна ми да съм нащрек.
Пък и да ме блъсне – аз съм
просто някакъв човек.

Подходът ми е ефикасен –
подкарал съм на самотек,
защото ми е проза. Аз съм
просто някакъв човек.

И как да ме обвърже... Даже
го поизбива на комплекси -
животът, че е маловажен.
Просто някакъв човек съм.

А щом си тръгне огорчен,
уж вездесъщ и безметежен,
не вярвам да ме парне мен -
едва ли ще го забележа.