автор: Ranobudniche

Леля днес ми заговори:
"Дъще, ма! Недей така -
с къси фусти да ми ходиш -
за родата си беля!
Гледай тука благоверни,
съвестни, добри жени,
е - че малко лицемерни
моралистки те били,
няма туй сега значение.
Слушай лелин си съвет:
Смърт на всяко вдъхновение!
"Да" на мъж ти за ответ!
Бягай къщата да чистиш!
Не поглеждай към буквар!
Ролята ти е да мислиш
как за мъж ти да си дар!
Хич недей да се офлянкваш -
тичкай! Бързо му сготви!
По запивки, по паланки
нека ходи. Ти мълчи!
Да не съм те чула вече
да се правиш на поет!
Сядай си на "д"-то, дЕте!
Струвай негов мурафет!
Има тука кой да бистри
за световния дилем!
Тичкай, дъще! Ние мислим
как за теб ще е добре!"
Тъй ми дума мойта леля
Със усмивка… тук-там "с-с-с"…
Хвърли ме в недоумение -
кротка ще ли стана… м?