автор: dred

Манон изчака търпеливо слугата да затръшне зад гърба си тежката порта и се скри в котела. След миг някъде от гъстата течност се разнесе звук „пльоп“ последван от друг, който ужасно много приличаше на шуртена на вода в
тоалетно казанче. За няколко дълги секунди цареше тишина. После се разнесе шум от шуртене на вода в мивка и тихичко подсвиркане.
-Готово, о, безмилостни. Донесох каквото пожелахте.
Манон подаде глава от чернилката в котела.
-О, съжалявам. Това изглеждаше толкова вкусно, че не можах да те доча-кам. Ето ти тавата.
-Благодаря... а защо е толкова чиста?
-Ами облизах я. Не исках да оставят нищо. Беше толкова вкусно.
-Това пяна ли е?
-Това е... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... това са лигите ми.
-А защо миришат на лимон?
-От пастата за зъби ми е. Шефът много държи на личната хигиена. Все казва, че е страшно неучтиво да разкъсваш някой смъртен докато имаш кофти дъх. А сега имаш ли нещо против да свестиш Лазар? Вече взе да посинява... но преди това я му избърши пяната от устата.
Григор помогна на Лазар да стане. Некроманта се залюшка на двата си крака като шамандура край Флорида и то през сезона на ураганите.
-Как сте, господарю?-попита слугата загрижено.
-Д-д-д-добре струва ми се-заекна Лазар, опитвайки се да фокусира пораз-мътения си поглед.-Изведнъж ми п-п-п-прималя.
-Това е защото не си изядохте салата на закуска-обади се Григор укори-телно.-Имате недостиг на витамини. Ей сега ще изтичам до кухнята да ви донеса нещо за хапване.
-Вече можеш да повърнеш-каза Манон съчувствено.-Той излезе.
-О, слава на всички богове-изстена Лазар и напъха глава в едно празно котле.
Следващите звуци подсказаха, че някой напразно си е играл да яде омлет на закуска. Лазар извади глава от котлето и избърса устни. Коленете му неудържимо трепереха.
-За момент ми се стори, че видях дядо-изстена той.
-Ей, как е дъртия магьосник?
-До колкото знам мъртъв от пет години-измърмори Лазар подпирайки се котлето.-Е, предполагам, че това обясняваш защо ми каза, че не ми е дошло времето и да не следвам светлината. Между другото ти какво направи със... о, боже стомаха ми... онова нещо.
-Нека да кажем, че то вече грижа на жабите в канализацията.
-В Пъклото имате жаби?
-Е, не знам дали има точно жаби, но каквото и да плува там ще му се иска да мигрира на друго място. Мислех си, че никога няма да го кажа, но това изглеждаше по-зле дори от късметлийските чорапи на прадядо, а той не ги беше прал 10 000 години, за да не измие късмета от тях.
-Само не го казвай на Григор, че много ще го обидиш. Наистина се старае.
-Да се старае ли??? Ей онова нещо нарушава поне три международни кон-венции за неразпространение на химически и биологически оръжия.
-Защо го казваш на мен??? Нали и аз бях ей тука... всъщност по-скоро ей там на пода.
-Абе както и да е-Манон размаха лапа.-Айде дай да вършим работата, че още един демонски сюрприз няма да преживея, а уж съм безсмъртен. Дето се казва да го даваме по същество.
-Добре, добре-Лазар плахо хвърли един бърз поглед зад рамо, за да се уве-ри, че там няма никого.-Ето каква е работата. Трябва да преследваш един човек-Лазар извади снимка от гащеризона и я подаде на Манон.-и естествено да го плашиш 24 часа в денонощието. Знаеш, както обикновено.
Манон присви очи срещу снимката.
-Трябва да плаша нея??? Защо просто не ѝ даде огледало да се гледа в нея. Това ще е достатъчно.
-О, извинявай. Дал съм ти снимката на клиентката. Ето тази е жертвата. Нейния мъж.
-Иска да плаши мъжа си. Че нали вече е омъжена за него??? Вярно, аз съм добър в тая работа, но чак пък толкоз...
-Е, стига де. Жената е много наранена. Той ѝ е изневерил с комшийката в собственото им семейно ложе.
-И за това трябва да го наказваме??? Та тя не му е дала избор!
-Ей, клиентката плаща в брой и предварително.
-Добре де, добре-Манон въздъхна тъжно.-Щом е тъй... клиента винаги има право. Не, че ми харесва де ама нали уж сме професионалисти. Добре, ще започна още тази вечер. За кой пакет плати това... ъ-ъ-ъ-ъ... тази жена, имам предвид. Между другото защо има толкова много бенки по лицето си?
-Това са брадавици.
-А мустаците?
-Явно хормонален дисбаланс. На нейната възраст е нормално.
-На колко е?
-Тридесет и две.
-О, боже.
-Ей, аз съм този, който се срещна лично с нея. Тази реплика е моя!
Манон кимна със съчувствие.
-Адресът на жертвата?
-На гърба на снимката.
-Улица „Ханджийска“ 24, Столицата, Царството, Долната земя. Пропусна-ла е да напише само в коя Галактика.
-Ей, недей така. Знаеш какво стана миналия път.
-Вината не беше моя! От къде можеше да ми хрумне, че в Столицата има улица „Бачо Кольо“ и друга- „Бачо Колю“. Ти опитвал ли си да намериш кой да те упъти два след полунощ към адреса, който ти трябва, а?
-Казах ти да си вземеш джипиес. Братовчедка ми работи в един магазин и може да те уреди с намаление.
-Ей, аз съм демон! Имам си професионална гордост!
-Кажи го на онези от старческия дом.
Манон се ухили гордо.
-Тридесет и седем инфаркта, осемнадесет инсулта и две задавяния с хапче-та. Личен рекорд. Все още неподобрен, но работя върху това. Трябва да се развиваме, нали знаеш. Пък и момчетата от погребалната агенция бяха много доволни. Платиха ни като за външни консултанти освен това на мен ми дадоха ваучър за ковчег на половин цена.
-Ти си безсмъртен!
-Е, да де, ама това не значи, че не трябва да помисля за бъдещето, нали?
Лазар зяпа Манон няколко секунди после тръсна глава.
-Както и да е. Клиентката поиска да пристъпим към изпълнения на задача още тази вечер...
-Но тази вечер има маратон на „доктор Хаус“...
-Запиши си го на диск. Между другото тя плати за пълен комплекс „Шок и ужас“. Там със призрачните гласове, тайнствения плач, гласовете, стъпките и онова другото дето го правиш. Сещаш се „БУУУУУ“, „КОЙ СМУЩАВА ВЕЧНИЯ МИ СЪН“ и така нататък.
-Пакетът „Бесен полтъргайст-2000 Ултра“-кимна Манон.-В последно време всичко го търсят.
-Ами след като накара онзи генерал да се крие под леглото и да плаче за майка си му се разнесе слава.
-Заслужена смея да твърдя. Ако знаеш колко съм репетирал това „БУУУУ-УУ“ пред огледалото. Само как ми пресъхва устата от него и постоянно пресипвам, но хей, професионализма изисква жертви.
-Та като стана дума за жертви клиентката не ще такива. Явно е чула какво е станало миналия месец при онази работа с Ахмашки.
-Че от къде да знам, че онзи има слабо сърце. Аз съм демон, а не кардио-лог. Не ми влиза в професионалните задължения да им чета здравните картони.
-Може би кислородната бутилка и инвалидната количка е трябвало да те наведат на някои определени мисли.
-Какво ще кажеш следващия път ти да се навираш в хорските гардероби по нощите пък аз да приемам поръчките, а?-озъби се Манон.-Да не мислиш, че моята е лесна? Но ти си този, който си спи в леглото докато аз се бъхтя цяла нощ, а няма да споменавам, че никой не ми плаща за нощен труд! Освен това работя през празниците и почивните дни, но някой признава ли ми го??? Не, всички се заяждат за тази или онази дреболия! Онзи бил получил инфаркт не знам кой си паднал докато бягал по стълбите, трети не знам що си, но никой не се интересува от нещастния отруден демон дето бачка по 12 часа на ден да си изкара насъщния!
-Извинявай.
-Извинението не се приема!-намуси се Манон.
-По-добре го приеми, защото Григор ще се върне след малко.
Манон се ококори.
-Абе като се замисля трябва да прощаваме на ближните си. В смисъл ако те ударят обърни и другата буза и така нататък.
Лазар кимна с тъничка усмивка. Григор имаше тази странна дарба да действа така на хората, но явно вече не се задоволяваше само с хомосапиен-сите.
-Впрочем пръчката е за три дни, но трябва да прескочиш петъка, защото клиентката имала годишнина тогава и жертвата трябвало да я изведе на ресторант.
-Значи е петък ще го плаши само тя-Манон потърка замислено брадичка.-Интересно... харесвам конкуренцията. Ще ми се да премеря сили с това... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... тази жена.
-Късмет.
Манон погледна снимката, която все още стискаше.
-Май ще ми трябва. Тя изглежда достоен опонент. Вече имам някои идеи. Мисля да поканя племенницата да помогне. Никой не може да докара тайнствения детски плач като нея.
-Че тя не стана ли на 3000 години?
-Навърши ги миналата седмица-каза гордо Манон.-Но нали завърши НАТФИЗ...
-Ясно-Лазар кимна разбиращо.
-Освен това си мисля дали да не направя полеви изпитания на новата серия тайнствени шумове. Миналата седмица братовчед ми записа едно страхотно скърцане на панти дето кара да ти настръхват люспите... или там каквото имат хората на гърба си. Много е добро.
-Братовчед ти не работеше ли във звукозаписно студио?
-Аха. Половината рода е в шоубизнеса, но винаги помагат щом могат. Хем укрепваме семейните връзки, хем младите учат занаят пък и си докарват по някоя допълнителна жълтица. Племенницата иска да запише магистратура пък ги знаеш тия университетски такси какви са. А пък хората казват, че ние не сме знаели що е милост.
-Какво да се прави. Такъв е живота... с преди да съм забравил. Ето ти ключа за къщата на жертвата. Освен това клиентката ни помоли да внимаваш като влизаш, защото имала много любопитно съседки и не искала хората да си кажат, че някакви мъже се промъкват в дома ѝ по нощите. Иска да запази доброто си.
-Пич, мъжът, който е навит да си промъкне в нейния дом може да бъде само крадец при това от тъпите и кьоравите. Тая да не се мисли за Венера Милоска?
-Хайде, хайде, хайде. Това, че жената не отговаря на твоите представи за красота не значи, че не е непривлекателна.
-Лазаре?
-Да?
-Тя има мустаци като на Филип Тотю, Лазаре.
-Е, вярно бая гъстички са, ама чак пък като на Филип Тотю...
-Няма да споменавам, че дори снимката ѝ изглежда дебела...
-Ти пък...
Манон го погледна подозрително.
-Абе ти от кога стана толкова политически коректен? Миналата седмица щеше да я наречеш дебела космата крава или нещо подобно.
-Да де, ама миналата седмица тя не знаеше къде живея.
-О.
-Каза ми...-Лазар преглътна мъчително-...каза ми, че някой път ще ми се обади и да излезем да пийнем по кафе.
Манон загрижено задъвка нокът.
-Ако искаш... такова... можеш да дойдеш у нас за някой и друг ден. Ще спиш на дивана в гостната. Жената няма да има нищо против.
-Май ще го обмисля. Ако наистина се обади няма да имам друг избор. Ровът с крокодилите няма да я спрат.
Манон погледна снимката на съществото, което само човек с ужасно много въображение и ужасно ниски стандарти прекарал последните 20 години на пустинен остров би нарекъл „жена“.
-Определено... между другото в рова нямаше ли само един крокодил?
Лазар кимна, бършейки чело с кърпичка. Капки ледена пот се стичаха по лицето му.
-В понеделник трябва да отида до митницата да взема останалите. Има ка-рантинни срокове за внос на животински видове от чужбинско.
Манон кимна.
-Имай предвид, че офертата с дивана е винаги в сила. Само трябва да си вземеш възглавница.
-Още ли живеете срещу Яма №40?
-Е, да, но вече оправихме проблема с миризмата на сяра. Сложихме алуми-ниева дограма и климатик. Вече почти не се усеща стига да не отваряш прозорците да се проветрява.
Лазар кимна с благодарност.
-Ще го имам предвид.
-Добре, ако сме приключили с тук аз ще трябва да тръгвам, защото трябва да се приготвя. Да си шлифовам рогата, да си излъскам люспите... не е учтиво да плашиш хората ако не си в приличен вид. Дай сега като сме демони да го даваме през пръсти. Аре, чао, Лазаре.
-И да не забравиш за доклада.
-Ох пак ли трая бумащина.
-Налага се. Не съм я измислил аз.
-То и ние в Пъклото не сме. Може да сме демони ама все пак имаме сърца-той се ухили.-Даже по няколко. Айде, ще се чуваме.
Манон потъна в котела с драматичността на Терминатор в края на втора част. На повърхността бълбукнаха няколко мехурчета и всичко утихна. Лазар въздъхна. Така беше свършил работата за днес оставаше само...
-Направих ви зеленчукова супа, господарю.
-О, благодаря, Григоре. Сложи я ей там. Като приключа ще я изям.
-Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, господарю?
-Да?
-Не забравихте ли нещо?
-В смисъл?
-Ами... ужасения и писък и крясъка „ти пък от къде изскочи“.
-Не не съм ги забравил. Просто май започнах да свиквам.
Григор кимна с леко разочарование и влачейки съмнително сакатия си крак закрачи към един от плотовете, където остави димящата чиния.
-Но пък-смили се Лазар-пак си е много стряскащо.
Лицето на Григор светна.
-Наистина ли?
-Определено. Да ти кажа честно още ме стряска само като си помисля как се промъкваш зад мен. Даже сънувам кошмари.
-Господаря е твърде любезен със своя жалък слуга.
Господаря кимна царствено.
-Иначе как хората ще разберат, че съм зъл магьосник, който иска да завла-дее света и... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ...
-Пороби човечеството.
-Да, да, и това. Определено. За къде без поробване на човечеството.
-Естествено след геноцида, който ще премахне непълноценните раси, кой-то са абсолютно недостойни да ви служат.
-Сериозно? Това не е ли малко... ами малко крайно?
-О, геноцида е задължителен, господарю. Ако не убиете по-голяма част от тях робите ви как ще ви уважават. Ще решат, че сте мекушав, а нищо не убеждава в противното както безсмисленото изтребление на милиони невинни.
-Значи ще бъде нещо като политик ама без да ми се налага да лъжа покрай изборите?
Григор се замисли.
-Ами май да-кимна той с неохота- но пък ще се погрижим да се обличате по-добре. Братовчед ми е шивач. Ще ви направи чудна официална роба, с която да се обличате докато подписвате заповедите за осъществяване на геноцида. Ще ви направи отстъпка.
-Като завладея света ще го имам предвид. А сега, Григоре, бих искал да изхвърлиш котела. И моля те този път не го прави в задната градина! Миналата седмица една диня ми поиска огънче, а нещо, което приличаше на патладжан ме попита дали ще мога да му услужа с някоя кръстословица, че му било скучно.
Григор се замисли за миг.
-Е, това обяснява защо салатата, която ви приготвих вчера ме попита за резултата от мача.
-Направил си ми салата от онова в задния двор?
-Аха.
-Чакай малко, вчера не съм ял никаква салата.
-Ами докато ви я носих тя избяга, господарю. До колкото помня крещеше нещо за свобода, братство и някакво си равенство ама не го схванах нещо. Звучеше някак си много чужбинско.
-Григоре.
-Да, господарю.
-Изпразни котела в тоалетната. Нека онези от ВиК се оправят. Колкото до онова в задния двор- моля те, повече не ми приготвяй салата. Ако случайно решиш да го направиш провери дали може да говори. Не ми харесва да обсъждам спортните срещи с вечерята ми. Не ми се отразява добре на храносмилането
-Ако ще ви накара да се почувствате по-добре онова от вчера беше за про-тивниковия отбор.
-Не, не ме кара да се чувствам по-добре.
-Разбирам, господарю.
-А сега действай.
-Както наредите, господарю.
Лазар взе чинията с димяща супа и излезе на балкона докато зад него Гри-гор с пъшкане влачеше котела към тоалетната, където съдържанието му щеше да направи живота на момчетата, които поддържат канализацията по черен дори от обикновено. Некромантът придърпа люлеещия се стол и седна на него. Впери замислен поглед в зеленеещия се пейзаж навън. Вятърът леко подухваше, над кулата грачеха чайки, в близката горичка чуруликаха някакви птички, слънцето припичаше нежно. По искрящо-синьото небе пълзяха бели облаци, създавайки ленивото впечатление, че все още не са решили къде искат да отидат. Лазар въздъхна. Какво повече можеше да иска от живота, а? Той погледна чинията, в скута си.
-Ти от кой отбор си?
Отвърна му само тишина. Удовлетворен от тоталната липса на спортни пристрастия у супата Лазар гребна една лъжица и си сръбна. Примлясна с наслада.
Да, определено. Какво повече от това можеше да иска.