автор: Galatea

О, ден чудесен, колко Светлина
ми носиш ти от Родните Места.
Така обляна с Радостта,
поклон отдавам на Отвъдността!

Любими мои, искрени сърца,
в които се прелива Любовта,
подкрепяйте ме винаги в мига,
когато надделява в мен скръбта,

Сега със вас ще пеем от душа
за Новата Възнесена Земя,
освободена от заплашващата я беда,
Тя Цялата трепти сега, със по-висока честота.

О, колко близо е желаната мечта
и чакаме я хиляди години при това,
но силата си губим във борба
със изостанали и низши същества.

Но ето идва Утринта,
стоиш на пост със Любовта,
изливаш свойта Доброта,
дано събудиш нечия душа.

Заспало е човечеството във разкош
и всичко потопено е във тъмна нощ,
проблясват тук звездици, там Луна,
но Слънцето очакваме чак сутринта!