Каква бе моята вина,
че влюбих се в теб.
Не знаеща що е да страдаш,
по човек с влюбчива душа.
Жените за теб са забава.
Влюбваш, разлюбваш и толкоз.
Празно никога не остава,
всичко под ножа минава.
А аз веждала съм Бог,
завладял моята вселена.
Чаровен, внимателен и мил,
с обещания, просто мечти.
Но минаха много години,
аз отново съм само с теб.
Игрите ти, страшно ме давят,
удавник в живота съм аз.