автор: LinaTod

Здравей, как си, момчето ми?
Снощи пак ли до късно стоя?
Кого ли днес гушкат ръцете ти?
Какво те вълнува сега?

Пак те сънувах, момчето ми -
съвсем малък, пристъпваш едва,
аз ти целувам крачетата,
а ти се заливаш от смях!

Много си хубав, момчето ми -
хем си пораснал, хем възмъжал.
Отиде си вече детето,
което можех на ръце да държа...

Обичам те, знаеш, момчето ми -
ти си любимият син!
Седиш на трона в сърцето ми -
без пръстен, но властелин!

Прости, че ме няма, момчето ми!
Порасна с година без мен.
Пропуснах да видя успехите,
пропуснах рождения ден...

Идвам си вече, момчето ми!
Търпение нямам... Едва
ще дочакам добрия септември
да си дойда при теб у дома.