автор: Albatros

На езерото в Дружба не кълве.
На Панчарево хич. Или пък – рядко.
Да цапардосам джакпот в тото две
май има по-голяма вероятност.

Защо помъкнах въдици и кеп?
На сом ли се надявах? Или чига?
Водата гледам – мисля си за теб.
И сякаш че това за днес ми стига.

Като че ли от тихите води
на камъка излизаш ти – русалка!
А София край мен се изреди –
да иска я кибритче, я запалка.

И ти изчезна. Скри се изведнъж –
изгълта те безмълвната обител.
Без теб съм като паметник на мъж,
недоживял да е софийски жител.

В трамвая сядам – сякаш на биде –
в седалка, сива като пепелище.
Отивам си. Ще спя не знам къде –
ако не стрелят, във квартал „Стрелбище”.

Понеже във „Хладилника” е студ
и няма изглед скоро да се стопли,
под твоя бял прозорец като луд
ще сричам Дебеляновите вопли.

И цяла нощ с рибарския ми кеп
под лампите ще гоня пеперуди –
мъжът, събрал от камъка под теб
две шепи панчаревски изумруди!