автор: MadlenIsaeva

Питаш ме как съм...
Ти как мислиш? - си мисля наум.
Никак не съм. Никак не съм.
И казваш: Трябвало да съм щастлива.
Съжалявам..Колко смешно прозвуча..
Не можеш да ми кажеш друго нищо.
Колко страшно е това.

И гледаш ме само. Стиснал моята ръка.
Ох, хиляда пъти помолих тогава да умра.
Аз казах ти много. Излишно съвсем.
Не ми вярваш вече. Така го усещам.
И има защо. И има защо...

Предадох те много. Така ти изглежда.
Но не е така. Но не е така...
Какво ли ще стане? Най-вероятно нищо.
Не съм за теб. Не съм за теб.

Смалявам се бавно. Почти до нищо.
Думи нямам. И сърце.
Питаш ме как съм.
- Добре...добре...