Вратите мои не отваряй,
Дори не чукай ти на тях
Даже и да ме обикнеш, бягай,
Че към теб ще сторя грях!
И вината ти да се превърне
В сладък дъжд по твоите очи
Аз може би ще те прегърна,
Но любов при мене не търси!
Как истински да те обичам,
Не мога да обичам себе си,
Страданието на любов прилича
Само там, зад моите врати!