Ти си като залез, който заспива
В черните покои на нощта,
Неусетно си отиваш,
Дали ще доживея сутринта?!
Отново аз да те погледам,
Да те изпратя с чезнеща душа
Към твоя сън- за някоя звезда
Така до болка ненагледна… !
Върви в креслото му, което
От мен безмълвно те поглъща
А аз с въздишка зад пердето
Ще запълвам свойта празна къща… !