Имената им не знае никой.
Какво по костите да прочетеш?
Смъртта си има своя писменост,
не може всеки в нея да е вещ.
Бе онемял иконостасът горе –
свидетелят на безпощадна сеч.
Настъпи времето да проговори
със векове замлъкналата свещ.
Перо е мечът, а кръвта мастило
и свитъкът е твърде избледнял.
Затуй е редно да отмием с вино
прахта и мъченическата кал.
Те бяха непреклонни – чворест орех,
разлистил клони с дъх на свобода.
Ако изтръгнеш вярата със корен,
върху руините какво би сял? –
не струва и петак такава жътва,
с леснина ли кръста поругаеш.
Над Чипровци, когато нощем хлътва,
кротката луна и приласкава
шепоти, треви и придихания,
духове и стволове вековни
и кънтят черковните камбани –
майчица България ги помни.